Зад широките месопотамски равнини, на изток от Ливан, в една ясна нощ изгря ненадейно една нова звезда. Тая звезда беше велика, ясна и лъчезарна. Тя се показваше на запад.
Човеците, които я видяха, се удивиха. И разнесе се скоро мълва за нейното появяване по всички градове и села по царството. И чудеха се всички, и питаха се, какво означава това небесно знамение. И никой не знаеше. И на петата нощ слухът за чудесната звезда достигна до ушите на тримата славни мъдреци на Халдея. И си рекоха един на друг:
– Да прегледаме старите пророчески книги. Може би в тях да е писано нещо за това знамение.
Три дни и три нощи мъдреците ровиха писанията на пророците, четоха ги, тълкуваха ги, за да найдат отговор на тайната. И в края на третата нощ мъдреците възкликнаха в голяма радост, понеже намериха в книгите предвещанието за тая чудна звезда.
И това старо предвещание разправяше, че ще дойдат нови времена, когато на запад, в юдейската земя, ще се роди цар. И знак за неговото раждане ще бъде една нова, сяйна звезда, която ще изгрее на запад, тъкмо на мястото, гдето се е родил той.
И захванаха да се разправят мъдреците помежду си. И после стана дума за името на новия цар. И поискаха да го узнаят. И търсиха пак, и намериха тайнствени белези в мъдрата книга. И се трудиха много, додето ги разгадаят. И откриха смаяни, че името на новия цар беше: Любов! Тогава рекоха:
– Блажени ние, триждблажени, че дочакахме раждането на Царя на Любовта. Да идем да му се поклоним!
КРЕДИТ: „Звездата“, Ив. Вазовъ, из сп.„Детски животъ“, кн. 3 (1936-1937г.); КОРИЦА: сп.„Детски животъ“, кн.3 (1936-1937г.);
