Битови приказки

Знам и Мога

Препоръчва се за възраст над 5 год.
3мин
чете се за

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало изворче, което едвам цъцреше, затрупано от попадали сухи листа, съчки и буренак.

Всред тъмния и непристъпен планински проход от векове стоеше голяма скала. Нищо не смущаваше нейното каменно спокойствие. През нейната непроходима държава рядко минаваше човек. Птици кацаха по острите ѝ върхове. В пещерите ѝ намираха убежище диви зверове. Тя се гордееше, че беше покровителка и пазителка на планинския проход. Само дълбока река бе пуснала да минава далече под нея и беше ѝ дала да шуми и бухти, колкото си иска.

Но един ден се случи нещо особено. Чуха се далечни гърмежи. Въздухът потрепера. Ехото се заблъска между баирите и като дълбока кашлица задави прохода. Реката спря шума си и се ослуша. Подплашени птици се разбягаха и се вдигнаха високо. Диви животни изпълзяха из пещерите си и побягнаха към върховете.
– Какво става? – рече на себе си с голямо спокойствие скалата и се ослуша. Някъде в равнището под нея живееше стар гущер. Той се измъкна от дупката си, ослуша се и каза:
– Става нещо страшно. Навярно идат великаните…
– Кои великани? – попита спокойно скалата.
– Чул съм от деди и прадеди – каза старият гущер, – че на земята живеят някъде двама великани. Единият се казва Знам, другият – Мога. Те двамата са водачи на хората. Силни и непобедими са те и всичко им се покорява. Те пробиват дупки в земята и вадят от сърцето й сила и огън. Те минават през океаните. Те са направили железни чудовища и им дават сила, като я взимат от душата на водите. За доброто на своите братя – хората – те правят всичко. Когато Знам намисли нещо, той казва само една дума – „трябва“. Мога казва „ще бъде“. И всички хора се втурват да изпълнят желанието им. Моите деди ми са казвали, че някога Знам и Мога ще минат и през нашите места. И всичко тук ще се преобрази. И от тая скала, под която ние живеем, може би няма нищо да остане.
Гущерът млъкна.
Скалата глухо се засмя.
– Аз съм непобедима – каза тя. – Аз, която подпирам планината с моята голяма каменна снага, съм непобедима. Аз се опирам дълбоко до сърцето на земята и там е моята страшна опора. Моята каменна сила е неразбиваема!

В това време, когато гущерът и скалата се разговаряха, отново се чу страшен гръм. Разтрепераха се баирите от страшното ехо. И ето че през храстите и сипеите се зададоха с уплашен бяг зайци, лисици, змии и гущери. Те тичаха и викаха:
– Бягайте, идат!…
– Кой иде? – попита старият гущер един друг стар гущер, който едвам пълзеше по сипея.
– Идат Знам и Мога.
– Свършена ти е работата! – каза старият гущер на скалата. – Благодаря ти, че толкова години дава убежище на мене, на децата и на внуците ми. Сега и аз бягам вече.
Скалата спокойно се изсмя.

Изведнъж храстите и сипеите по стръмнините наоколо почерняха от хора. Те вървяха бързо и с вик нападаха гордата скала.
Но тя остана невъзмутима. На върха ѝ застанаха двама, които вървяха най-напред. Това бяха Знам и Мога.
Знам каза: „Трябва.“
Мога каза: „Ще бъде.“

Страшни удари се посипаха по тялото на могъщата скала. Закълцаха я остри железни човки, бързо и равномерно. Но нейното тяло бе твърдо и устойчиво. От тия удари тя усети слаби сърбежи, които дори удоволствие ѝ направиха.

Но скоро тя усети, че остри железа се вмъкваха към сърцето ѝ. Тогава тя изтръпна и попита:
– Знам и Мога, какво искате от мене?…
– Ти ни пречиш – каза Знам.
– И затова ще те премахнем оттука – каза Мога.
– Човешки път ще мине през твоето място.
– Ами аз къде ще отида? – каза уплашена скалата.
– От твоите късове ще подградим стена да подпира пътя и да пази реката.
– Значи, аз ще изпълнявам пак старата си служба – да подпирам?
– Да! – каза Знам.
– Да! – потвърди Мога.

prikazki.eu