Митове & Легенди

Златния шлем

8мин
чете се за

От много векове девойките и майките във Фризия носят украшение, приличащо на шлем със златни розети над ушите. По това се отличава всяка тамошна жена или момиче. Видят ли я, хората разбират, че принадлежи на славната страна, която с гордост се нарича Свободна Фризия, защото никога не е превземана. Украшението е наследство от много стари времена. Ето историята, която разказва как и откога златната украса започнала да се носи.

В отдавна отминалите дни, когато гъсти гори, пълни с вълци, мечки и глигани, покривали земята, нямало църкви във Фризия. Хората се молели на Один, който там наричали Фоз-и-те. Някои от най-красивите дървета били свещени и посветени на този бог. Ако лек не можел да помогне на болно бебе или възрастен човек, близките полагали болния под свещеното дърво, с надежда силата му да го изцели. Смърт грозяла всеки, който докоснел с брадва такова дърво или събирал от него съчки за разпалки.

При хората от север, които се хранели с жълъди и се обличали в кожи на животни, пристигнал от християнските земи на юг един певец с арфа. Поканили го в кралския двор, за да им попее сладки песни. Красивата дъщеря на краля слушала с наслада и накрая очите ѝ се напълнили сълзи. Заронили по прекрасните ѝ бузи – в началото от мъка, а после и от радост.

Принцесата била гордост на баща си, защото имала благ нрав и силна воля. Всички хора хвалели хубостта ѝ – очите ѝ имали цвета на синьо безоблачно небе, бузите ѝ били по-розови от нежен розов цвят, а устните ѝ червенеели като корала, който мъжете носели от далечни брегове. Дългите ѝ коси съперничели на златото по своя блясък. Тъй като баща ѝ кралят почитал Фоз-и-те, богът на справедливостта, я нарекъл Фостедина, което ще рече – Скъпата на Фоз-и-те, или Дамата на Справедливостта.

Изкусният певец от юг подкарал нова песен и музиката на арфата му се разляла тихо и ефирно. Била тъй нежна и Ооо! – толкова различна от това, с което развеселените мъже и воините често се развличали. Вместо да се разказва за боеве и битки, или за лов на вълци или мечки, в нея се говорело за лекуване на болни и помагане на слабите. Той пеел за любящия Баща от Небесата, който пратил скъпия си син да живее на земята и да умре, за да се спаси човешките души. Пеел с топъл глас за вяра, надежда и любов, за бедните и болните, за милост към вдовици и сираците и за радостта да сториш някому добро. Завършил с историята за короната от тръни, които слабите мъже поставили на главата на пророка и го разпънали на кръста и как в часа на своята смърт този могъщ господ показал превъзходство и простил на враговете си.

– Какво?! Да простиш на враговете си!? Колко ужасна трябва да е тази вяра, която отрича отмъщението! – се провикнали гневно воините. – Да убием този певец, дошъл от юга! – и всички започнали да вадят мечовете си. В залата настанала ужасна дандания, все едно се водел бой.

Друидите, или варварските шамани, били още по-ядосани и поощрили войнствените мъже. Но Фостедина се втурнала напред да защити арфиста и дългата ѝ златна коса го покрила целия.
– Не! – извикал кралят на своите войници. – Този човек е мой гост. Аз съм го поканил и тук трябва да остане в безопасност.
Сърдити и с горчивина в сърцата си, воините и друидите напуснали залата, но душите им копнеели за мъст. Скоро всичко утихнало, защото вече било късен час.

Защо толкова много се ядосали последователите на старите богове и защо се разгневили на певеца? Отговорът на този въпрос е самата история.

Три дни преди това, група християни от Дания били хвърлени в затвора. Хората били дошли с мир и без оръжия в страната. Те искали да разкажат на фризианците за вярата, която самите те били приели. Но през нощта, за да се сгреят, отрязали малко сухи клони от едно от свещените дървета на Фоз-и-те. Сега християните от Дания били затворници и щели да ги хвърлят на вълците да ги разкъсат на парчета. Това било наказанието, което предвиждал законът за посегателство над свещено дърво на боговете.

Сърцето на хубавата Фостедина, която чула песента на певеца за вярата в един бог и обичта към всички същества, било дълбоко развълнувано. Тя взела решение да освободи затворниците. През нощта извикала една доверена прислужница и заедно отишли до затвора. Девойката отключила вратата и в името на техния и своя бог, наредила на пленниците да си вървят в родната земя.

На следващата сутрин тълпата се събрала да гледа наказанието, но като се разбрало, че са измамени и няма да се наслаждават на кървавия спорт, всички побеснели и започнали силно да реват. Отправили се към краля и поискали да се накаже дъщерята му. Върховният друид обявил, че боговете са обидени, и гневът им ще се стовари върху всички заради раната, нанесена на свещеното дърво. Фостедина била изправена пред съвета на друидите, които трябвало да определят как да я накажат.

Тъй като била кралска дъщеря, не можели да я осъдят на смърт и да я хвърлят на вълците. Напразно заплашвали девицата с гнева на бога над главата ѝ. Тя смело обявила, че ще страда, както господ страдал, и няма да се отрече от него.
– Така да бъде, – викнал върховният дроид. – Твоите думи нека станат твоята присъда. Ти ще трябва да понесеш трънена корона.

Фостедина била отпратена. После дълго седели старите мъже и обсъждали какво да сторят. Те се плашели от боговете, но се страхували, че може да предизвикат и гнева на своя крал. Накрая решили, че животът на девойката ще бъде пощаден, но в продължение на цял ден, от зори до залез слънце, ще трябва да застане права на пазарния площад с корона от остри тръни на главата. На тълпата ще бъде позволено да я ругае, че е приела Християнството и никой няма да бъде наказан за това.

Фостедина отказала да моли за пощада и смело посрещнала съдбата си. Облякла се в бяла дреха и разпуснала косите си от злато. После се отправила с твърда крачка към площада.
– Донесете короната от тръни за наказание на богохулството над Фос-и-те, – викнал върховният дроид и я погледнал с очи, горящи като бурни пламъци.

Кралската дъщеря коленичила пред разгневения стар човек и той започнал бавно с всичка сила да натиска острите тръни върху главата на момичето. Червени вади кръв потекли по косите ѝ от злато и по хубавото ѝ лице. После дълги алени нишки се проточили надолу докато цялата ѝ дреха се обагрила в кървави петна.

Без да трепне, смелата девойка стояла права до вечерта, а хората ѝ се присмивали и я ругаели. Стояла търпеливо и без глас се молела да издържи с достойнство изпитанието. Нямало кой да съжали кървящото момиче, украсено с жестоката корона.

Минали години и в земята на тези хора настъпила промяна. Белезите по челото на Фостедина смекчили коравите сърца на хората. Хиляди се вслушали в думите на добрите мисионери. Издигнали се църкви и на кулите им заблестели кръстове. Варварските идоли се изоставили и много от свещените дърветата на старите богове били отсечени. На мястото на непроходимите гори, в които бродели свирепи вълци, се появили ливади и мирно в тях пасели крави. Промяната, която настъпила била все едно е от вълшебна приказка.

Фостедина станала кралица на страната. Християнски принц от юг, внук на Карл Велики, се влюбил в нея. Той спечелил сърцето ѝ и датата за сватбата била определена. Церемонията трябвало да стане в църквата, която построили точно там, където принцесата седяла преди време изправена в скръб и мъка с трънена корона.

На сутринта преди венчавката цяло ято хубави девойки, всички пременени в бяло, пристигнали в палата. Една от тях поднесла на кралицата корона, направена от златни плочи, така че да покрият белезите по челото и главата ѝ, останали от трънената корона.

Въпреки, че хубостта ѝ нямала нужда от украса, Фостедина била видение на самата красота. Всички харесали новия накит за глава и с времето момичета и жените започнали да ги носят всеки ден. Фризианската украса станала символ на короната от тръни и се носи често дори и в наши дни.

Когато първото дете на Фостедина се родило, щастливите родители кръстили момченцето си Вилхелм, което означава Златен Шлем (гилд хелм). От северния край този обичай се разпрострял във всички останали провинции на Нидерландия. В носиите на холандските и фламандските жени, могат да се различат реликви от древната история.

Традиционна носия от Северна Нидерландия, 1857 Rijks Museum

Когато Нейно Превъзходителство, кралицата на Холандия посещава Фризия, тя отдава почит на Свободна Фризия като облича древна носия и слага на главата си златната украса. Онези, които знаят произхода на името Вилхемина, разбират истинското значение на това послание – „Върховната владетелка на Златния шлем.“

КРЕДИТ: The golden helmet (1919), William Elliot Griffis, превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, КОРИЦА: Vrouw in de klederdracht van Friesland, anonymous, c. 1865 – c. 1875, Rijks Museum

Всичкитворби