Златната торба

В едно селце, на бpегa на Синьото езеро, живеел някога богат човек. Той имал от първата си жена един син на име Грив. Втората му жена му родила още едно момче, което кръстили Рам. Повторницата не обичала своя завареник. От тъмни зори до късни нощи той работел на нивата или пасял добитъка из къпинака край езерото.

Един ден Грив загубил най-малкото теленце. Когато закарал другите добичета в село, мащехата подбутнала баща му да го изпъди. Грив заплакал горчиво и се върнал при езерото да търси загубенато теленце.

Било вече късна нощ. Пълната месечина светела на небето и се оглеждала в езерото. Виждало се като денем. Като вървял по скалистия бряг и викал теленцето по име, Грив чул тих плач. Огледал се и видял сред камънаците една малка русалка с дълги коси, които блестели на месечината като злато.
– 3ащо плачеш? – запитал я Грив.
– Убодох си крака и не мога да се върна в езерото.
Грив взел русалката на ръце и я занесъл до езерото.
– Как да ти се отплатя? – запитала русалката.
– Искаш ли да ти напълня калпака с жълтици? Нa дъното на езерото има цели купища.
– Защо ми са жълтици? Кажи ми де е моето теленце!
– Лежи болно при чешмата в Тъмни дол. Поръси му главицата с вода и ще стане. А пък ако ти потрябвам за нещо някога, ела като се стъмни, седни на тая скала, хвърли три камъка във водата и извикай три пъти: “Жиу! Жиу! Жиу!”

Минали няколко години. Умрял бащата на Грив. Като бил болен и слаб през последните си дни, той отстъпил пред увещанията на упоритата мащеха и оставил имота си на нея и преродения си син.

Мащехата имала завареника като ратай в къщи, съсипвала го от работа, а отгоре на това нейният син му се и присмивал.

Един ден Грив разпрегнал воловете от ралото и ги подкарал да ги напои на езерото. Ала, както вървял край водата, спънал се о един камък и изтървал торбичката си, която носел в ръка. Торбичката се търкулнала и потънала. В нея му бил хляба за цял ден, гаванците със солта и кремъка и ударника, с които си запалвал огън през хладните утрини. Грив обиколил отсам, обиколил оттатък, разбрал, че не ще може да извади торбичката, и се върнал на нивата. Но после си спомнил за русалката със златните коси. Той закъснял вечерта, отишъл на езерото и направил, както му била казала тя. Над водата изплувала чудно хубава русалка с голяма синя звезда в косите. Грив едва я познал, толкова била пораснала и разхубавена.
– Изтървах си торбичката – рекъл той. – Намери я и ми я подай!

Русалката се гмурнала във водата и показала една златна торбичка, цялата обшита с безценни камъни.
– Тая ли е? – попитала тя усмихната.
– Не е – отвърнал смаян Грив.
Русалката се гмурнала пак и показала сребърна торбичка, украсена със златни пискюли.
– И тази не е.
Русалката изчезнала за трети път и издигнала пъстра вълнена торбичка.
– Ха, тая е – поел я Грив.
– Като отплата за добрината, която ми стори тогава, давам ти и сребърната торбичка – рекла русалката. – А като награда, дето не се помами да вземеш чужда торба, на ти и златната.

Грив нарамил торбичките и си отишъл радостен. Мащеха му ги взела и ги изсипала на рогозката. От сребърната торбичка издрънчали куп едри жълтици, а от златната се изсипали цяло кринче безценни камъни. Смаяли се.
– Ами кой ти ги даде? – попитала мащехата.
Грив разказал всичко.
– Ти си прост и глупав – рекла накрая мащехата. – Не си за такова богатство! Я иди да спиш! И тя взела жълтиците и безценните камъни и ги скрила за своя син.

Грив излязъл с наведена глава, легнал си на своето одърче в пещника и горчиво заплакал.

На другия ден мащехата събудила Грив рано-рано, дала му една голяма торба, казала му да я изтърве в езерото и му поръчала, ако русалката му покаже пак златна торба, да излъже, че е негова и да я вземе. Грив направил както му било поръчано, и вечерта извикал русалката. Но още при първото си спущане русалката извадила същата негова торба, и Грив, като не можел да лъже, отишъл си само с нея в къщи. Скарала му се мащехата и на следния ден го изпратила пак на езерото. Но и нея вечер станало същото.

Най-сетне мащехата решила да изпрати своя син. Научила го тя как да излъже и му дала торбата. Рам отишъл на езерото, пуснал торбата и, като се стъмнило, извикал русалката.
– Кой си ти и защо ме викаш? – запитала го русалката.
– Грив. Изтървах си торбата в езерото.
– Ти не си Грив. Той е по-голям и по-силен.
– Аз съм, ами от грижа за торбата се смалих и отслабнах.
Русалката извадила Рамовата торба.
– Не е тая – излъгал Рам.
Русалката показала сребърна торба.
– И тая не е.
Русалката издигнала златна торба.
– Ха, тая е.
Рамъ метнал на гръб тежката торба и забързал към къщи. Майка му много се зарадвала. Тя изпратила Грив да иде да спи в пещника и изсипала торбата. Но от тежката торба, вместо безценни камъни, нападали цяла грамада отровни змии.

Майката и синът изпищели и се свили в един ъгъл. Дотърчал Грив. Сварил ги ни живи, ни умрели от страх. Змиите съскали и пълзели вече към тях, но щом видели Грив, тозчас сами влезли в торбата. Грив завързал торбата и рекъл:
– Не бойте се, майко! Tе не могат излезе вече.
Съвзела се мащехата. Прегърнала Грив и рекла:
– Жив да си ми, синко! Ти ни избави от лоша смърт.

От тоя ден майката обикнала Грив. А двете момчета заживели като истински братя.