Заю кум

3ая Бая кум каниха,
кум каниха, кум молиха
през планина във равнина.
Прави, струва – да върви:
Кума Лиса да венчава,
мъжка рожба да кръщава.

Трепом трепна 3аю Баю,
трепом трепна, скоком скокна,
кожуха си гладко сглади,
ръкавички на ръчички,
на краченца чифт чепички,
конте също на лице,
със бастунче във ръце.

Тръгна 3аю през горица,
срещна Жаба Кекерица;
глава кима, Жаби дума:
Тръгвай, Жабо, не бави се:
кум ме кани Кума Лиса –
да венчавам да кръщавам;
тръгвай скоро, ако щеш,
сладка гозба да ядеш.

Трепом трепна Кекерица,
трепом трепна, скоком скокна,
гладко лице гладко сглади,
очиленца на оченца,
ръкавички на ръчички,
чифт чепички на краченца,
със чадърче – раз, два, три! –
бързо тръгна да върви.

Крачна 3аю, Жаба скокна –
ей насреща им изскокна
Таралежко Бодлодреш.
3аю кима, Тарлю дума:
– Тръгвай, Тарльо, не бави се:
кум ме кани Кума Лиса
да венчавам, да кръщавам;
тръгвай бързо, ако щеш,
сладка гозба да ядеш.

Трепом трепна Таралежко,
трепом трепна, скоком скокна,
бели зъби бързо сглади,
ежовина на гърбина,
бодил-шапка на главина;
взе бастунче – раз, два, три! –
бързо тръгва да върви.

Крачки десет не сториха,
вси ce чудом почудиха:
Коритана през поляна
пряко иде срещу тях.
3аю кимна, па ѝ дума:
– Коритано, не бави се:
кум ме кани Кума Лиса
да венчавам, да кръщавам;
тръгвай бързо, ако щеш,
сладка гозба да ядеш.

Tpепoм трепна Коритана,
кръшна право през поляна,
натъкми се, нагласи се –
чудно блесна костен щит:
ръкавички на ръчички,
нa крака ѝ чифт чепички,
на глава ѝ шлем превит;
взе бастунче – раз, два, три! –
бързо тръгна да върви.

Върви 3аю през поляна,
върви, крачи той напред,
а след него в чуден ред
Жаба, Тарлю, Коритана –
лица бели, засветлели,
също слънце във ранина;
ръкавички на ръчички,
на краченца чифт чепички
и бастунче отстрани;
вървят бързо – раз, два, три!…
Кума Лисо, де си ти?

Ей ги вече уморени
там на горските поляни
те се спряха изведнъж:
размишляват, разкрояват
какво Лиса да даряват,
как да ѝ се отсрамят.
3аю бързо се досеща :
– Чуйте! – викна им насреща.
Хайде хор да устроим.
С песни ний да упоим
Кума Лиса, да познае
кого викат Заю Баю.
Още 3aю не изрекъл –
Тарлю уста си отвори,
очи Жаба ококори,
Коритана тихо xвaнa
да приглася: „Тра-ла-ла!“
А пък 3aю отстрани
хора чуден управлява,
глас извива, тон им дава,
ръце маха и се смей:
– Кума Лиса да живей!…
Пяха всички, пяха мило.
Вce се живо удивило.
3аю маха със ръка:

– Чyвaй, Жабо Кекерано,
чувай, Тарльо, Коритано,
чуйте що ще да река:
– Чудо ще е преголямо
там на сватбата богата,
ако някой ни надпей,
но сакати сме в краката;
ако Лиса ни покани,
кой хорцето ще подхване,
кой ще танец да играй?
Всички дружно се изсмяха,
всички крака размотаха,
кръшно хорце свиха в час:
Скача Жаба Кекерана,
скача Тарлю, Коритана,
скача 3аю във захлас –
лъскат лъскави чепички,
ръкавички на ръчички…
-И-ха, а-ха! – вред ехти.
Кума Лисо, де си ти?
Скачат, викат дружно всички,
но внезапно зафучава
нещо страшно в небесата:
сви се орел към земята,
сви се, иде, приближава…
– Тарльо, дръж се! Жабо, беж!
Скокна Жаба – хайде в гьола,
Тарлю търти къмто дола,
Коритана там остана,
3aю в орлови нокте
към небето полете…