Басни & Истории за животни

Заю-Баю ВеликденскиВеликденска приказка

4мин
чете се за

На малката българска княгиня Мария Луиза посвещава това свое издание книгоиздателство Т.Ф.Чипев София, 15.I.1933

Тази топла, пролетна сутрин, в гората се случи нещо нечувано, невиждано от онази година. Из шумака, близо до големия, престарял бряст, надникнаха две пъргави уши, два редки мустака и една мека сива лапичка. Заю-Баю Великденски беше разтворил вратата на колибата си и слухтеше.
Запяха птичките. Също като че ли хиляди звънчета зазвъняха над гората.

Заю-Баю Великденски прекрачи прага, изправи се на задните си лапи, кихна и каза:
– Пак запяха. Отспаха си нощес. Сега, иди ги спирай, ако нямаш работа. До среднощ ще гърми гората от тях.
Заю-Баю Великденски се сърдеше на малките песнопойци. Не че не му харесваха песните им – харесваха му, но той винаги казваше:
– Пречат да се чува кой влиза и кой излиза от гората!

Заю-Баю Великденски имаше работа. Днес трябваше да се боядиса голямото великденско яйце.
Той влезе в колибата, взе торбата с четките и боите, нарами я, препаса бялата престилка и въздъхна:
– Не е мъчно боядисването. Най-мъчно е да намеря голямото великденско яйце.
Всяка година, по това време, Заю-Баю Великденски тръгваше да търси яйцето. Тъй му беше заръчано: щом наближи Великден, да прави, да струва, яйцето да намери, да го боядиса, та с него да посрещне големия празник на пролетта. Той притвори вратата на колибата си, заключи я, пъхна големия дървен ключ под прага и заброди из гората.

Голямото великденско яйце се намираше много рядко – веднъж в годината. Никой не знаеше мястото му. Неговият полог беше тъй направен, че сто пъти да минеш край него, двеста пъти да го прекрачиш, пак да не го видиш. И само Заю-Баю Великденски, веднъж в годината, можеше да го намери. Че мине ли днес, мръкне ли се, от яйцето се излюпва цяла войска ловци с пушки и с кучета… тежко им и горко тогава на всички в гората!

Знаеше го това Заю-Баю Великденски, знаеха го и другите. И знаеха още, че щом се намери яйцето и се боядиса, чудно чудо става в света.
Всички в гората видяха Заю-Баю Великденски и се зарадваха.
– На добър час! – писна Тарльо, сви се на бодливо кълбо и се търкулна от радост по стръмната рътлина.
– На добър час! – стори му път Лисунгера, вирна рунтава опашка и се заоблизва за прясно кокоше месо.
– На добър час! На добър час! – се чуваше отвред подир Заю-Баю Великденски.
И цялата напъпила гора трепереше и правеше път на онзи, който щеше да докара тазгодишното голямо чудо.

Заю-Баю Великденски разбираше всичко и си знаеше работата. Той кръстоса гората надлъж и шир. Обиколи местата, където си спомняше, че е бил полога минали години. Претършува навсякъде, където му подшушнаха, че може да е скрито яйцето. И навсякъде той сваляше торбата от рамо, вадеше четките, оправяше бялата престилка и се канеше уж да почва:
– Ако е тука, самó ще се покаже! – наричаше Заю-Баю Великденски.
И пак нарамваше торбата, прибираше четките, скриваше боите.
И, ето ти, стигна Заю-Баю Великденски малката полянка, където се намираше бялата колибка на Пеперудата.
Пеперудата беше седнала на столче от пресни мъхови листенца и се припичаше. Тя видя Заю-Баю Великденски, шавна мустачки и каза:
– Добре ми дошъл и на добър час! – и простря едното си крило, като бяло ветрило, напред, за да го поздрави.

Заю-Баю Великденски спря. Свали торбата от рамо и се изправи на задните си лапи. Пеперудата стана от столчето си и захвърка над главата му.
– Кой го знае накъде е! Кой го знае при кого е! – пърхаше тя.
– Ако е тук, самó ще се покаже! Ако е тук, самó ще се покаже! – занарича Заю-Баю Великденски и бръкна в торбата.

Изведнъж, до бялата колибка на пеперудата земята се разпука. Едно гнездо, постлано с мека трева се показа. И в фнездото – яйцето, голямото великденско яйце!
Заю-Баю Великденски грабна четките и боите, оправи си бялата престилка и започна чевръсто да боядисва яйцето.
– Тази година живо-здраво, като миналата! Живот и здраве до година! – благослови Заю-Баю Великденски.
– Живо-здраво! Живо-здраво! Живо-здраво! – заехтя цялата гора и писнаха два пъти повече свирките на малките песнопойци.

И щом запя открай докрай гората и Заю-Баю Великденски боядиса с червено най-горния край на яйцето, начаса се случи голямото тазгодишно чудо.
Шареното великденско яйце се разпука. От него, вместо ловци с кучета и с пушки, изхвръкнаха на орляци малки, лекокрили ангелчета. Те се въртяха над полянката, запяха песента на Възкресението и накацаха едно до друго около бялата колибка на Пеперудата. И се превърнаха на пъстри, ситни цветчета – великденчета – чудното чудо, за което се разправяше и мълвеше цяла зима.
А Заю-Баю Великденски обиколи с торбата през рамо навред из гората. Всички му се поклониха и му сториха път да мине.

Той стигна до колибката си в шумака. Отключи с големия дървен ключ вратата и прибра четките и боите под леглото, на което спеше. Разпаса престилката, закачи я на стената, изми си лапите и рече:
– Честит Великден!
По цялата земя разцъфнаха цветята. Настана пролет.

КРЕДИТ:Из „Златни клонки“, изд.Т.Ф.Чипев 1933, Корица: Великденския Заю-Баю, 1907Великденска картичка

Всичкитворби