Ананси и синът му Куеку Цин били много вещи земеделци и всеки успявал да изкара богата реколта. Но една година сполуката ги забравила. Те посели нивите си както винаги, но повече от месец не паднала и капка дъжд, а без влага семената не поникват.
Един ден Куеку Цин отишъл да види нивата си. Тъжно крачел и оглеждал голата напукана земя. Чудел се дали изобщо нещо ще поникне и как ще храни децата си. Докато обикалял насам-натам, за своя изненада забелязал дребничко човече, приседнало до синора на пътя. Малкият гърбушко го попитал защо е тъй натъжен и Куеку Цин му разказал всичко. Джуджето обещало да докара дъжд. Изпратил Куеку да намери две тънки пръчки и с тях го накарал леко да го тупне по гърбицата. Тогава дребосъкът запял:
О вода, вдигни се!
О вода, вдигни се!
И дъжд да завали!
И дъжд да завали!
За огромна радост на Куеку дъждът започнал да вали веднага и не спрял докато земята не се напоила добре. През следващите дни семената поникнали и започнали като луди да растат.
Скоро Ананси научил колко е потръгнала нивата на Куеку, а неговата си седяла гола и напукана от сушата. Отишъл при сина си и го разпитал какво е направил. Куеку Цин бил честен и почтен човек и разказал какво се било случило.
Ананси решил да опита по същия начин да полее земята си и веднага тръгнал натам. По пътя отрязал два дебели здрави пръта и си рекъл:
„Синът ми накарал джуджето да му услужи с две малки пръчки. С тези дебели пръти аз ще го накарам дваж по-добре да ми полее земята.“
Щом видял джуджето да идва към него, той сръчно скрил в храсталака прътите. Както и преди, гърбушкото попитал защо е натъжен и Ананси му разказал.
– Вземи две малки пръчки и ме чукни леко по гърбицата – рекло джуджето. – Ще докарам дъжд за теб.
Но Ананси извадил дебелите си пръти и така здраво го халосал по гърбицата, че джуджето паднало мъртво на земята. Ами сега?! Ненаситникът здраво се изплашил, защото знаел, че това джудже било смешник на краля и негов най-голям любимец. Зачудил се как да прехвърли вината си на някой друг. Вдигнал мъртвото джудже и го качил на едно кола-дърво. Закрепил тялото му на един от най-горните клони и седнал под дървото да чака.
Не минало много време и Куеку Цин пристигнал да разбере дали баща му е успял да напои нивата си.
– Срещна ли джуджето, татко? – попитал той, като видял стария човек да седи сам.
– О, да! – отвърнал Ананси, – но се качи на това дърво да бере кола. Аз го чакам да свърши.
– Аз ще се кача да го поздравя – рекъл младият човек и веднага започнал да се катери. Разбира се, щом главата му закачила мъртвото тяло, то се строполило на земята.
– Ах! Какво направи, млади несретнико? – развикал се баща му. – Уби кралския смешник!
– Няма нищо страшно – отвърнал със спокоен глас синът (който усетил, че това е един от хитрите капани на Ананси). – Снощи кралят така му се ядоса, че обеща една торба пари на онзи, който го убие. Сега ще ида да прибера наградата.
– Не! Не! Не! – развикал се Ананси. – Наградата е моя. Аз го пребих с два дебели пръта. Аз ще го занеса на краля.
– Ами добре – отвърнал синът. – Щом ти си го убил, ти трябва да го занесеш.
Ананси много се зарадвал, че ще получи награда. Веднага отишъл в двора на краля, но там разбрал, че кралят е ужасно ядосан от смъртта на своя любимец. Прибрали тялото на шута в огромен сандък и за наказание Ананси бил осъден вечно да го носи на главата си. Кралят омагьосал сандъка така, че никога да не може да се остави на земята. Единственият начин Ананси да се отърве от тежкия товар бил да накара някой да го вземе. Но това, разбира се, никой не желаел да направи.
Най-сетне един ден, когато Ананси бил почти на края на силите си, срещнал една Мравка.
– Ще подържиш ли този сандък? Трябва да ида до пазара и да си купя нещо много важно – помолил Ананси.
– Познавам хитрините ти, Ананси – отвърнала Мравката. – Търсиш как да се отървеш от товара си.
– А, не, не, драга Мравко – запротестирал Ананси. – Ще се върна за него, обещавам.
Мравката имала честна и пряма душа и спазвала винаги своите обещания, затова повярвала. Взела сандъка, а Ананси хукнал нанякъде.
Трябва ли да казвам, че подлецът нямал никакво намерение да удържи на дадената дума?! Напразно Мравката го чакала и се наложило цял живот да носи чуждия товар.
Затова тъй често виждаме мравките да пълзят забързано нанякъде с огромни вързопи на главите си.
КРЕДИТ: Why we see ants carrying bundles as big as themselves, collected and arranged by W.H.Barker, B.Sc. and Cecilia Sinclair, 1917; ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА: Африкански фолклорни мотиви