Много отдавна една котка уловила малко врабче и се заоблизвала от удоволствие, че скоро ще го излапа. Поиграла си известно време с него, както котките обичат да правят. Тъкмо да го изяде и то казало:
– Знаеш ли, че котката на Императора – подело то – и цялата ѝ знатна фамилия, никога не се хранят, без да се измият. Всеки знае, че така се прави във възпитаното общество.
– Наистина ли! – възкликнала котката. – Е, и аз ще постъпя като котката на Императора!
И при тези думи оставила врабчето и започнала да си мие лицето. Птичето усетило, че е свободно, литнало и кацнало в безопасност на близкото дърво.
– Заслужавам си урока – замърморила котката недоволно, – щом врабчето тъй лесно ме преметна.
Та ето защо от тогава до сега котките се мият винаги след ядене.

КРЕДИТ: Why cats always wash after eating, Folk tales of beasts and men (народни приказки за зверове и хира), 1918 Jean de Bosschère, – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Jean de Bosschèreр, КОРИЦА: Котки, Hermann van der Moolen, 1843 – c. 1920 , Rijks Museum