Много отдавна една котка уловила малко врабче и се заоблизвала от удоволствие, че скоро ще го излапа. Поиграла си известно време с него, както котките обичат да правят и тъкмо се приготвила да го изяде, когато то ѝ казало:
– Котката на Императора – отбелязало врабчето – и цялата ѝ знатна фамилия, никога не започват да се хранят, преди да се измият. Всеки знае, че така се прави във възпитаното общество.
– Наистина ли! – възкликнала котката. – Е, и аз ще постъпя както котката на Императора! – и при тези думи оставила врабчето и започнала да мие лицето си. Щом врабчето усетило, че е свободно, литнало и кацнало в безопасност на клона на близкото дърво.
– Заслужавам си урока – мърморела си котката, – задето с такава лекота врабчето добре ме подреди.
От тогава до сега котките винаги се мият след ядене.
КРЕДИТ: Why cats always wash after eating, Folk tales of beasts and men, 1918 Jean de Bosschère, – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Jean de Bosschèreр, КОРИЦА: Котки, Hermann van der Moolen, 1843 – c. 1920 , Rijks Museum