Защо гарваните са черни

Едно време гарванът и ястребът ловували заедно в пустошта. Живели известно време така и после решили да ловуват в противоположни посоки, а в края на деня да споделят дивеча, който са хванали.

Гарванът тръгнал срещу слънцето и по обяд пристигнал до едно езеро, където често пладнували диви патици. Скрил се във високите зелени тръстики и приготвил хитър капан. Първо взел малко бяла глина, размекнал я с вода и запушил носа си с две топчета. После отрязал дълго кухо стъбло тръстика, през което да диша под водата, и накрая завързал мрежеста торба на кръста си, за да слага вътре уловените патици.

Високите евкалипти се отразявали в неподвижната водна повърхност и приличали на малка гора. Патиците с бляскащи на слънцето пера, плували около туфите тръстика и спирали само, за да се гмурнат за някоя вкусна хапка, скрита под водата.

Гарванът лапнал тръстиката и безшумно влязъл във водата. Потопил се целият и само сухото парче тръстика, през което дишал, стърчало над езерото и показвало къде е. Когато стигнал средата, се спрял и повече не помръднал. Нямало нужда много да чака – съвсем скоро една патица доплувала над главата му. Без звук, той сграбчил крака ѝ, дръпнал я надолу и я пъхнал в торбата. Така не изплашил другите патици и скоро хванал достатъчно много. Излязъл от езерото и продължил да върви. Стигнал до брега на река.

Гарванът бил толкова доволен от успеха си, че решил, преди да се върне в лагера, да хване и няколко риби с харпун в реката. Свалил торбата с патици на брега и с харпун в ръка навлязъл във водата до кръста. После застанал неподвижно, готов да заметне с харпуна. Близо до мястото, където стоял, лека вълна раздвижила гладката водна повърхност. Зорките очи на ловеца видели къде е рибата и с ловко движение, той запратил харпуна съвсем точно. Ловкостта му била възнаградена с една едра риба. Скоро водата завряла от риба и гарванът наловил много. С тежкия товар дивеч той поел към дома.

Ястребът нямал късмет в лова. Цял ден преследвал едно кенгуру, но накрая го изгубил от поглед в гористите хълмове. Тогава решил да иде за риба, но гарванът бил размътил водата, рибата била изплашена и отново нямал успех. Накрая решил да се върне в лагера, като се надявал, че гарванът е успял да намери храна и според уговорката ще има вечеря и за него. Но когато се върнал, разбрал, че гарванът се е прибрал преди него, сготвил и изял всичко сам, без да остави за него дял. Това ядосало ястреба, той отишъл при гарвана и казал:
– Виждам, че си имал добър улов днес. Аз много вървях, но не успях да хвана и един гущер. Уморен съм и искам да получа храна, както се уговорихме тази сутрин.
– Ти си твърде мързелив – отвърнал гарванът. – Сигурно цял ден си дремал, вместо да ловуваш. Но както и да е, аз изядох моята храна и няма какво да ти дам.

Това много ядосало ястреба и той нападнал гарвана. Двамата дълго се борили около гаснещия огън. Накрая ястребът сграбчил гарвана и го отъркалял целия в черната пепел. След двубоя, когато гарванът се пооправил, разбрал, че пепелта не може да се измие и оттогава е черен. Гарванът получил и още едно наказание – тъй като скрил храната, която не успял да изяде, бил осъден да се храни вечно с мърша.