Мисли заешкият цар –
храбър, важен господар –
що да стори, що да прави
свойто племе да избави?
Най-подир реши с война
вред по цялата страна
да изтреби враговете
хищни, злобни и проклети.
Ала по-преди той сам
на съвет свика голям
престарелите велможи,
своя план пред тях изложи,
съгласи ги и тогаз
обяви война завчас.
С многобройни манифести
мигом страшното известе
нашироко прогърмя
вред по цялата земя.
Зайци – храбри все войскари,
от полета и чукари
и отблизо и далеч,
ей ги че се сбраха веч
и в редици се строиха,
пушки пред нозе туриха.
А след малко царят сам
важно-важно стига там,
поздрави ги, каза строго:
– Враговете ни са много,
но не бойте се от тях,
бийте, удряйте без страх!
Туй е царската ми воля,
заповядвам – не се моля!
Храбреци, след мен напред,
срещу всеки враг заклет!
Па тръбата до устата
той намести я с ръката,
героично я вирна
и юнашката свирна,
из все сила, колко може.
Но… о, чудо! Чудо, боже!
В заешкия легион
чу се крясък, чу се стон
и юначните войскари
в бяс хукнаха – кой де свари.
Царя им пред тях лети,
па си дума и шепти:
много кръв се би проляла,
но побърка туй… сигнала!
КОРИЦА: Старинна великденска пощенска картичка, Германия, 1902;
