Един сляп и един куц тръгнали за града. Куцият излязъл през горния край на селото и тръгнал по правия път. Слепият се заблудил и излязъл през долния край.
След като пътували цял ден, те се застигнали на сто крачки от селото.
– Който и да си, човече – рекъл слепецът, – бъди милостив и ми помогни да ида в града, че там имало един лекар, който връщал зрението на слепите!
– Как да ти помогна, когато съм куц и от зарана съм изминал едва сто крачки. И аз отивам в града при един лекар, който давал нови крака на куците.
– Но нали виждаш добре? – запитал слепият.
– Виждам като сокол, но нали не мога да вървя!
– Аз пък вървя като кон – рекъл слепият, – но не виждам накъде, затова и цял ден се въртя тука. Ала знаеш ли що? Я да се сдружим. Аз ще те нося, а ти ще ми показваш пътя. Съгласен ли си?
– Съгласен съм – отвърнал радостен куцият.
Слепецът дигнал на гърба си своя другар и рано-рано на другия ден те били в града. Явили се те там при прочутите лекари и същия ден куцият проходил, а слепият прогледал.
