Битови приказки

За вас лъжа, за мене истина

2мин
чете се за

Тръгнах аз да вървя, ходих по поля – нищо не намерих. Попаднах в една долина. Там виждам един дъб, израснал високо. Какво да правя?

Взех, че се качих по него. Отведнъж той започна да расте. И порасна толкова много, че главата ми до облаците допря. Сега накъде? Но нали се досещам – веднага пробих облака с глава, качих се на него и тръгнах.

Вървя аз все направо. Малко ли, много ли съм вървял, отведнъж гледам една бабичка наклала огън, мекици прави.
– От долния свят ли си? – пита ме тя.
– От долния, бабо.
– Казват, че там мухите били скъпи, а кожите евтини. У нас за една глава от муха, една телешка кожа дават.
Аз казах:
– Не е лошо мухи да наловя и с кожи да ги заменя.. Ще продам после кожите и ето ме богат.

Върнах се бързо към дъба, слязох, налових мухи и хайде пак на облака. Отивам право при бабата.
– Бабо, казвам, така и така. Нá ти мухи, дай ми кожи.
Разменихме ги, За хиляда мухи – хиляда кожи. На това отгоре бабата от радост ме нагости. Нарамих аз кожите на гръб и хайде назад.

Стигам до мястото, гдето бе дъбът, а дъба го няма – някой го отсякъл. Какво да правя? Лошо. Пък и пуста стълба няма. Няма и кой да ме свали, пък мене ми се искаше у дома да си отида, да не скитам вече по чужди страни. Тогава реших да режа кожите на ремъци.

Рязах, рязах – изрязах половината, наставих ги един за друг, завързах ги яко за облака и почнах да се спущам по тях. Стигнах до последния ремък, гледам – земята пак далеко. А вятърът ме люлее насам-натам като перце.

Наближих земята, но все пак високо ми се вижда – страх ме е да скоча.

Увиснах така, а вятърът ме люлее от град на град, от планина на планина и отведнъж ремъците се скъсаха и аз – бух в едно тресавище. Потънах до шия.

Наблизо мина една мечка. Посегнах и дръж мечката за опашката. Бре, като се подплаши оная ми ти мечка, като подскокна! Ама така силно подскокна, че заедно с нея и аз изхвръкнах от тресавището и се намерих на сухо с мечата опашка в ръка.

Ако видите някога мечка с къса опашка, да знаете, че е тая същата, дето ме измъкна от блатото.

КРЕДИТ: За вас лъжа, за мене истина, Елин Пелин – 1935; ИЛЮСТРАЦИЯ: Jean de Bosschère

Всичкитворби