Вълшебни приказки

Юначното ескимосче(Ескимоска приказка)

Препоръчва се за възраст над 5 год.
7мин
чете се за

Имало едно време едно бедно сираче, което живеело между лоши хора. То се казвал Кагсагсуг. Живеело то със своята стара баба в тясна колибка до пътната врата на една богатска къща.

Бабата и сирачето не смеели да влязат в къщата, защото господарите били много лоши. Кагсагсуг лежал при кучетата на двора, за да се топли между тях. И когато сутрин господарите започвали да шибат с камшици кучетата, за да ги събудят и впрегнат в шейните, те никак не се тревожели от това, че камшиците плющели и по гърба на момчето.

Когато господарите си стояли вътре на топло и ядели печено месо от тюлен, малкият Кагсагсуг мръзнел отвън пред вратата и ги гледал. Те идвали, хващали го, навирали си пръстите в дупките на носа му и така го вдигали нагоре. Затова дупките на носа му станали много големи. Но Кагсагсуг си бил все тъй малък и слабичък, както по-рано.

Понякога господарите давали на бедното момче студено, жилаво месо – да си похапне, но не му давали нож.
– Той има доста здрави зъби – казвали те.

Дори понякога му изваждали по един-два зъба, за да не яде толкова много. Когато Кагсагсуг излизал навън да си играе с другите момчета, те го блъскали и търкаляли в снега. Тъпчели сняг в дрехите му и много го мъчели. А пък момичетата често го цапали с кал. Веднъж Кагсагсуг отишъл самичък в планината и се замислил какво да направи, та да стане як и силен.

Бил научил от баба си някакви магии и като се изправил сред планината, извикал:

„Който е най-силен,
тук да се яви,
с мене да се бори,
юнак да ме стори!“

Веднага се явил един голям, страшен звяр – едно черно чудовище. Казвало се Амарок. Като го видял, Кагсагсуг толкова се уплашил, че мигом му обърнал гръб и хукнал да бяга. Но Амарок бързо го настигнал, завил опашката си като въже около тялото му, издигнал го високо във въздуха и оттам го хвърлил долу на земята. Като паднал на земята, Кагсагсуг чул, че нещо изпращяло. Той видял, че от него изпадали много кости от тюлен. Амарок му рекъл:
– Тези кости са ти пречили досега да растеш и да бъдеш силен.

Амарок хвърлил момчето така още два пъти отвисоко на земята. Всеки път от него падали тюленови кости, но все по-малко. На четвъртия път Кагсагсуг не се проснал цял на земята, а пък на петия път паднал прав на краката си. Тогава Амарок му казал:
– Ако искаш да станеш як и силен, идвай всеки ден при мене. Аз ще те направя толкова силен, че никой да не може да те надвие.

Кагсагсуг тръгнал да си отива. Вървял той и хвърлял по пътя камъните, които срещал. Като стигнал в селото, децата започнали отдалеч да викат:
– Ето Кагсагсуг иде. Хайде да го набием и да го нацапаме с кал.

И почнали да го бият. Но той, както и по-рано, нищо не им казвал. Кагсагсуг започнал да ходи всеки ден в планината при Амарок. И всеки ден Амарок го хвърлял отвисоко на земята, докато един ден вече не можал да го хвърли. Тогава той му рекъл:
– Сега вече си як и силен. Никой не може да те надвие. Но като се върнеш вкъщи, не бързай да си покажеш силата. Бъди си, както по-рано. Чак когато настане зима и морето замръзне, тогава ще дойде време да покажеш силата си. От планината ще слязат три бели мечки. Всички мъже ще избягат от тях. Тогава ти излез без страх и убий мечките.

Кагсагсуг се върнал вкъщи. Както му казал Амарок, така и направил. Той пак спял при кучетата на двора. Господарите го дърпали за дупките на носа, а децата още повече го биели и го цапали с кал.

Един ден лодкарите докарали едно голямо дърво, което намерили да плава из морето. Но дървото било много тежко. Никой не можел да го вдигне. Оставили го на брега, подпряно между два големи камъка. На сутринта щели да го нацепят за горене. През нощта Кагсагсуг излязъл скришом от селото, взел дебелото дърво на рамо, занесъл го зад къщата на господарите и го забил в земята.

На сутринта лодкарите отишли на брега и много се зачудили, като видели, че дървото го няма. Чудили се кой ли може да го е взел. Цял ден го търсили но не могли да го намерят. Най-сетне дошла една бабичка и им казала къде било дървото – видяла го забито зад къщата. Като чули това, всички започнали да се чудят:
– Кой ли ще го е занесъл там? Трябва да е човек с великанска сила. Кой ли ще го е занесъл. Той трябва да е най-силният между нас.

И младите мъже започнали да се надуват, за да си помислят другите, че те са пренесли дървото. Но никой не им вярвал – лъжци такива.

Най-сетне дошла зимата. Господарите все продължавали да бият Кагсагсуг. Децата се подигравали с него повече, отколкото преди. Но горкото момче търпяло всичко.

Един ден дотърчали трима мъже от планината и съобщили, че се задават три големи мечки, идели право към селото. Всички се изплашили. Никой не смеел да излезе насреща им.

Тогава Кагсагсуг разбрал, че е дошло време да покаже силата си. Той казал на баба си:
– Бабо, дай ми обущата да ида да видя тия мечки.
Старата му хвърлила обущата и с подигравка му рекла:
– Хайде върви и виж дано ми донесеш две мечи кожи – на едната да лежа, с другата да се завивам.
Кагсагсуг си обул обул обущата и излязъл. Като го видели другите хора от селото, всички започнали да викат:
– Я го вижте туй хлапе. Не е ли това Кагсагсуг, с когото цяло село се подиграва? И той дошъл да се разправя с мечките! Я го изпъдете оттук!
А пък децата започнали да викат:
– Той е полудял!
Но Кагсагсуг бутнал едни наляво, други надясно и си отворил път да мине. Всички се натъркаляли по гръб и се зачудили отде се е взела у него тая сила.

Тогава Кагсагсуг хукнал да тича към ледената планина, дето били мечките. Тичал тъй силно, че петите му се допирали до врата, а снегът хвърчал като облак след него и светел като слънчева дъга. Той се изкачил на ръце и крака по ледената планина и се изправил пред мечките.

Изведнъж най-голямата мечка разтворила уста и се вдигнала на задните си крака да се хвърли срещу него. Но Кагсагсуг не се уплашил, хванал я за предните крака, извъртял я във въздуха и тъй силно я тръшнал на земята, че тялото ѝ се откъснало от краката и тя умряла. Цялото село се било събрало да гледа и всички се чудели.
– Ах – казвали някои от хората, – сега другата мечка ще го разкъса!
Но Кагсагсуг постъпил с нея, както и с първата. А третата хванал за краката и започнал да удря с нея де когото свари. Всички, които по-рано го измъчвали и биели, се изплашили и хукнали да бягат. Кагсагсуг ги гонил чак додето се скрили в къщите, като удрял с мечката и викал:
– Този ме биеше с камшик – пух! Този не ми даваше да ям пyx! Този ме блъскаше в калта – пух!

Кагсагсуг одрал кожите на мечките, занесъл ги на баба си и казал:
– На ти, бабо, две мечи кожи – на едната да лежиш, а с другата да се завиваш. Третата е за мене. Нà ти и месо от мечките да сготвиш хубав обяд.

Хората в селото много се изплашили от силата на Кагсагсуг. Никой вече не смеел да го закача. Всички станали по-добри към него и се надпреварвали да го канят на гости. Господарите не го държели вече да спи при кучетата, а го пускали вътре в къщата, като казвали:
– Заповядай, заповядай! Седни тук! Тук е по-мекичко. Заповядай да си хапнеш малко печено месо от тюлен!

Кагсагсуг си направил една голяма лодка и тръгнал да ходи заедно с мъжете на лов за риба, за тюлени и моржове.

Така той се прочул навсякъде със своята сила.

prikazki.eu