Битови приказки

Йерусалимските деца

Препоръчва се за възраст над 9 год.
2мин
чете се за

Наслушал се един човек от Хайфа на хвалбите, че няма по-находчиви и умни от децата в Йерусалим, та решил сам да провери.

Докато крачел по улиците на светия град, видял един хлапак, повикал го и казал:
– Моля те, момче, вземи тези пари и ми купи малко сирене и няколко яйца.
Когато хлапакът донесъл покупките, човекът попитал:
– Ще ми кажеш ли сега дали това сирене е от бели или черни овце?
– Чичо, ти си по-стар от мене, знаеш много повече – отвърнало бързо момчето. – По-напред ти ми кажи кои от тези яйца са от бели и кои от червени кокошки?
Смутил се човекът и понеже нямало как да отговори, побързал да се отдалечи.

Повървял, повървял, забелязал друго момче. Повикал го и помолил:
– Момче, моля те, купи ми с тези пари нещо за ядене, но избери такава храна, че да се наям до насита и да ми остане за друг път.
Момчето взело парите и се мушнало в близкото магазинче. Скоро се върнало и подало пакет сол на човека с думите:
– Чичо, от тази храна може да ядеш колкото щеш и пак да остане.
Смаян, без да пророни и дума, човекът продължил пътя си.

След малко срещнал едно седемгодишно момче, извикал го и му казал:
– Момченце, ще ти дам един орех, ако ми покажеш къде е Бог.
Без да се замисля то оговорило:
– Аз ще ти дам два ореха, ако ми покажеш къде не е Бог.
След този находчив отговор, без повече приказки човекът продължил напред.

Насреща му се задало едно десетгодишно момче и човекът решил и него да го изпита:
– Слушай, момче – подхванал той, – можеш ли да ми купиш едно шише вино?
– Мога! Дай ми пари и ще ти купя.
– Е, с пари всеки знае как се купува – засмял се човекът. – А можеш ли да купиш вино без пари?
– И без пари мога – отвърнал хлапакът и хукнал нанякъде.
Скоро се появил с шише в ръце и го подал с думите:
– Чичо, ето го виното! Пий до насита!
– Че как да пия, когато шишето е празно. Няма и капчица вътре! – троснал се човекът.
– Ха! От пълно шише всеки знае да пие. А ти можеш ли да ми покажеш как се пие от празно шише? – засмяло се момчето.
При този отговор човекът се замял. Погалил малкия умник по косата, дал му няколко петака и се върнал в родния си град.

КРЕДИТ: „Ерусалимскитe дeца“, нар. приказка – сп. „Дѣтска Радость“, 1920, година V, кн.3; РЕДАКЦИЯ: © prikazki.eu 2023г.

prikazki.eu