Ястреб и котка

Живял някога един ястреб. Гнездото му било навръх едно високо планинско дърво, в подножието на което живеела котка. Ястребът не смеел да напусне гнездото си и да донесе храна за своите малки, защото се страхувал, че ще ги изяде котката. Ала и котката не смеела да излезе на лов, защото също се страхувала, че ястребът ще отнесе малките ѝ котенца.

Веднъж ястребът предложил на котката:
– Нека заживеем като добри съседи. Хайде да положим клетва пред Великия Ра и да обещаем, че „Ако един от нас тръгне да търси храна за децата си, другият няма да ги напада.“

И така, те тържествено се врекли пред бога, че никога няма да престъпят обещанието си.

Веднъж ястребът отмъкнал парче месо от малките котенца и го дал на едно от децата си. Котката видяла, че пилето яде от нейната храна и решила да си я върне обратно. Промъкнала се до гнездото, сграбчила малкото ястребче, а то изписукало:
– Защо си забила в мен тези нокти?
А котката го попитала:
– Ти откъде взе тази храна? Та нали аз я донесох и то не за тебе!
Ястребчето отвърнало:
– Аз не съм кацал при твоите котенца! Ако решиш да посегнеш на мен или братята ми, Ра ще те види и ще разбере, че вместо клетвата си му поднесла измама.

Ястребчето се опитало да излети, но крилата му още не били пораснали и то тупнало долу до дървото. Последните му думи били към котката:
– Ако ме убиеш, ще загине твоят син и сина на твоя син.
Ала котката не го докоснала.

Когато ястребът намерил малкото си на земята, бил обхванат от страшна ярост и си рекъл:
– Ще си отмъстя! Щом Възмездието се върне от далечно странство и котката излезе за храна, аз ще нападна котетата. Нейните деца ще нахранят моите  деца!

Дълго време на ястреба не се удавал случай да нападне дома на котката и да изтреби нейните деца. Ала той следял всяка нейна крачка и внимателно планирал отмъщението си.

И ето, един ден котката тръгнала на лов. Ястребът нападнал нейния дом и отнесъл децата ѝ. А когато котката се завърнала, не намерила ни едно котенце.

Тогава тя вдигнала очи към небето и призовала великия Ра:
– О, Велики Боже, раздай ни правосъдие! С ястреба положихме пред теб свещена клетва, но той я наруши и уби децата ми!

Ра усетил мъката на котката и се вслушал в молбите ѝ. Заповядал на една Небесна сила да накаже ястреба. Тя се спуснала при Възмездието, което седяло до планинското дърво под гнездото на ястреба, и предала заповедта на Ра.

Тогава Възмездието сторило така, че ястребът да забележи няколко сирийци как пекат на жар някакъв дивеч. Ястребът се спуснал, грабнал едно парче и го занесъл в гнездото си. Но не забелязал, че по него имало залепнали живи въглени.

Гнездото на ястреба пламнало. Малките му се изпекли и паднали на земята.

Котката дошла до тях, но не ги докоснала. Само рекла на ястреба:
– Закле се в името на Ра, но престъпи подло свещената клетва. Дълго дебна децата ми и накрая ги уби! И в отговор – виж, без аз да съм ги докоснала, твоите ястребчета изгоряха на един път!