Басни & Истории за животни

Ястреб и котка

3мин
чете се за

Живял някога един ястреб. Гнездото му било навръх едно високо планинско дърво, в подножието на което живеела котка. Ястребът не смеел да напусне гнездото си и да донесе храна за своите малки, защото се страхувал, че ще ги изяде котката. Ала и котката не смеела да излезе на лов, защото също се страхувала, че ястребът ще отнесе малките ѝ котенца.

Веднъж ястребът предложил на котката:
– Нека заживеем като добри съседи. Хайде да положим клетва пред Великия Ра и да обещаем, че „Ако един от нас тръгне да търси храна за децата си, другият няма да ги напада.“

И така, те тържествено се врекли пред бога, че никога няма да престъпят обещанието си.

„Ако един от нас тръгне да търси храна за децата си, другият няма да ги напада.“

Веднъж ястребът отмъкнал парче месо от малките котенца и го дал на едно от децата си. Котката видяла, че пилето яде от нейната храна и решила да си я върне обратно. Промъкнала се до гнездото, сграбчила малкото ястребче, а то изписукало:
– Защо си забила в мен тези нокти?
А котката го попитала:
– Ти откъде взе тази храна? Та нали аз я донесох и то не за тебе!
Ястребчето отвърнало:
– Аз не съм кацал при твоите котенца! Ако решиш да посегнеш на мен или братята ми, Ра ще те види и ще разбере, че вместо клетвата си му поднесла измама.

Ястребчето се опитало да излети, но крилата му още не били пораснали и то тупнало долу до дървото. Последните му думи били към котката:
– Ако ме убиеш, ще загине твоят син и сина на твоя син.
Ала котката не го докоснала.

Когато ястребът намерил малкото си на земята, бил обхванат от страшна ярост и си рекъл:
– Ще си отмъстя! Щом Възмездието се върне от далечно странство и котката излезе за храна, аз ще нападна котетата. Нейните деца ще нахранят моите  деца!

Дълго време на ястреба не се удавал случай да нападне дома на котката и да изтреби нейните деца. Ала той следял всяка нейна крачка и внимателно планирал отмъщението си.

И ето, един ден котката тръгнала на лов. Ястребът нападнал нейния дом и отнесъл децата ѝ. А когато котката се завърнала, не намерила ни едно котенце.

Тогава тя вдигнала очи към небето и призовала великия Ра:
– О, Велики Боже, раздай ни правосъдие! С ястреба положихме пред теб свещена клетва, но той я наруши и уби децата ми!

Ра усетил мъката на котката и се вслушал в молбите ѝ. Заповядал на една Небесна сила да накаже ястреба. Тя се спуснала при Възмездието, което седяло до планинското дърво под гнездото на ястреба, и предала заповедта на Ра.

Тогава Възмездието сторило така, че ястребът да забележи няколко сирийци как пекат на жар някакъв дивеч. Ястребът се спуснал, грабнал едно парче и го занесъл в гнездото си. Но не забелязал, че по него имало залепнали живи въглени.

Гнездото на ястреба пламнало. Малките му се изпекли и паднали на земята.

Котката дошла до тях, но не ги докоснала. Само рекла на ястреба:
– Закле се в името на Ра, но престъпи подло свещената клетва. Дълго дебна децата ми и накрая ги уби! И в отговор – виж, без аз да съм ги докоснала, твоите ястребчета изгоряха на един път!

КРЕДИТ: „Ястреб и котка“, приказка от Древен Египет; ПРЕРАЗКАЗА: ©prikazki.eu 2021; КОРИЦА: Древноегипетски мотиви; ИЛЮСТРАЦИЯ: Йероглифно писмо от гробницата на Сети I, XIII век пр.н.е.;

Подобни приказки