Веднъж един беден човек, като минавал покрай една гостилница, дето на печката врели съблазнителни гозби, извадил хлебец от торбицата си, подържал го малко на па̀рата, която излизала от гозбата, и почнал да яде.
Гостилничарят излязъл, хванал бедняка, набил го хубаво и го дал под съд, като искал да му плати за гозбата. Съдията повикал двамата, изслушал ги и казал на бедняка:
– Да платиш ли искаш, или да лежиш затворен?
– Да платя е по-добре – отговорил беднякът, – защото имам деца. Какво ще стане с тях, ако ме хвърлите в затвора!
– Добре – рекъл съдията, – колко пари имаш?
– Имам всичко една жълтица, която пазя за черни дни – отговорил беднякът, като извадил жълтицата.
Съдията я взел, повикал гостилничаря, хвърлил силно монетата на масата и казал:
– Ето, вземи това, което ти се пада!
Гостилничарят посегнал лакомо към жълтицата, но съдията я взел от масата, дал я пак на бедняка и рекъл:
– Бедният изяде хляба си, натопен само в па̀рата на твоите гозби, затова ти ще получиш само звука от неговата монета. Сега идете си всеки по своята работа!
КРЕДИТ: „Всяко нещо има цената си“, 1920г. – Елин Пелин;
