Заселила се една зла жена в махалата на Хитър Петър. Отровният ѝ език мяра не знаел, алчността ѝ насищане нямала. Едни хора лъжела, други завличала, трети клеветила. Петър гледал как с лошотията си тази проклетница трови всички съседи, търпял веднъж, търпял дваж и накрая отишъл при кмета на селото да се оплаче.
Кметът го изслушал и накрая му рекъл:
– Теб какво те боли, че чуждата жена била лоша? Тя си е такава за себе си! Не знаеш ли, че „всяка коза за свой крак виси“?!
Върнал се Петър у дома си ядосан. Взел една коза, заклал я, одрал я и я овесил пред портите си.
Два-три дни висяла козата, а той – ни я яде, ни я продава. Било жарко лято и козата започнала да вони. Всеки, който минавал, си запушвал носа и тичал колкото може по-бързо. Съседите започнали да упрекват Петър, дето не хвърля смрадливата мърша на кучетата, а той отвръщал:
– Я си гледайте работата! Вас какво ви засяга?! Козата е моя, ще си виси за крака.
Най-сетне съседите не издържали. Отишли при кмета да се оплачат от нетърпимата воня, а той веднага изпратил своя помощник да доведе при него Петър.
– Защо си оставил оная коза да вони в махалата? – попитал кметът сърдито.
– Е, кмете, на кого пречи козата ми? Нали всяка коза за свой крак виси?
– На свой крак виси, ама мирише. Утре не само вашата махала, ами цяло село ще вмирише.
– Ами като е тъй, кмете, аз не ти ли обадих, че оная жена е порочна и зла? Питам те аз – щом я търпим, няма ли тя да отрови съседите, а сетне и цялото село?
КРЕДИТ: Тази творба е част от Хитър Петър или Отбор забавителни приказки за разсмивание, разговарене и разтуха, кн. 1, РЕДАКЦИЯ/ ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2021;
БЕЛЕЖКА: Името на творбата не е част от оригинала.
