Хората разказват, че някога, много отдавна, една проклета стара жена сипала малко нишесте в едно ведро, но врабчето, което съседката ѝ гледала като домашен любимец, го изкълвало.
Щом видяла това, старата проклетница сграбчила птичето и викнала:
– Ти проклето създание! – отрязала езика му и го пуснала.
Съседката разбрала, че за наказание отрязали езика на нейното врабче. Натъжила се ужасно и тръгнала със своя съпруг през планини и долини да го търси. Тя вървяла и през сълзи викала:
– Къде е отлетяло врабчето с отрязан език? Къде е отлетяло врабчето с отрязан език?
Най-сетне
намерили
дома му.
Щом врабчето видяло, че старата му господарка и скъпа другарка иска да го види, много се зарадвало и ги поканило на гости.
От благодарност за получените добрини през отминалите дни наредило богата трапеза за тях. Поднесло саке и риба, и въпреки че там било тясно, накарало своята съпруга, деца и внуци да им сервират на масата.
Щом се нахранили, врабчето захвърлило чашката си и затанцувало весел врабчов танц. Така прекарали деня.
Когато започнало да притъмнява, и гостите се наканили да се връщат вкъщи, врабчето измъкнало две плетени кошници и рекло:
– По-тежката ли ще вземете или да ви дам по-леката!
Възрастните хора отговорили:
– Ние вече сме стари, затова ни дай по-леката, ще бъде по-лесно да я носим.
Врабчето им дало по-леката и те се прибрали у дома.
– Нека я отворим и видим какво има вътре – решили те.
Когато я отворили и надникнали вътре, намерили злато и сребро, скъпоценни камъни и топ коприна.
Изобщо не очаквали това! Колкото повече неща изваждали, толкова повече намирали вътре. Богатствата били безкрай. Така неочаквано те се замогнали и заживели в благоденствие.
Когато проклетата старица, дето отрязала езика на врабчето, видяла това, се изпълнила със завист и отишла да разпита съседката си къде живее птичето и кой е пътя до дома му.
– И аз ще ида – рекла тя и веднага тръгнала да го търси.
Врабчето пак извадило две плетени кошници и попитало както преди:
– Тежката ли предпочиташ да вземеш или да ти дам леката!
Старицата решила, че богатствата ще са по-големи ако кошницата е по-тежка и отвърнала:
– Нека взема тежката.
Получила огромна кошница и я понесла към дома. Врабчетата започнали да се смеят зад гърба ѝ.
Товарът бил тежък като камък и едвам се носел, но ето че най-сетне злата старица успяла да се прибере у дома.
После вдигнала капака и
цяла
тълпа
страшни
дяволи
изскочили отвътре и разкъсали старицата на парчета.
КРЕДИТ: The Tongue cut sparrow – Japanese fairy tale series ser.1, no.2, Tokyo-Japan:T.Hasegawa 1885-1899, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021; КОРИЦА И ИЛЮСТРАЦИИ: неизвестен автор.
