Битови приказки

Воденичар и мливар

Препоръчва се за възраст над 9 год.
3мин
чете се за

Един човек закарал на воденицата жито. Като се смляло малко брашно, той омесил една пита и я заровил в огнището да се пече. А воденичарят му казал:
– Хайде, побратиме, да се лъжем. Кой от двама ни надлъже, той да изяде питата.
– Добре, да се лъжем – казал мливарят.

Воденичарят почнал:
– Едно време моят дядо бе градинар. Аз бях млад и му помагах. Веднъж той ме проводи да донеса една тиква. Аз взех секирата и отидох да търся из бостана по-зряла тиква. Вървях, вървях, намерих една. Но като замахнах да я отсека, секирата ми пропадна в нея и се изгуби. Влязох в тиквата да я търся. Вървях три дни и три нощи – няма я. Вътре срещнах един човек, че кара девет камили.
– Побратиме, не намери ли някъде секира?
– Каква ти секира! Аз една камила изгубих и не можах да я намеря, та секира ще намеря.
Тогава аз се върнах при дядо и му разправих всичко. Той ме хвана, наби ме едно хубаво и ми рече:
– Ако срещнеш някъде мливар, излъжи го и му изяш питата.

– Сега слушай пък аз да ти разправя – казал мливарят и захванал:
– Едно време баща ми беше пчелар и имаше много кошери, познаваше всяка една пчела и вечер, като видеше, че някоя я няма, той тръгваше по гори и планини да я търси.

Веднъж баща ми, като ходеше да търси изгубена пчела, той съгледа в полето един шоп, че я впрегнал с един бивол и оре ли, оре. Баща ми отиде да си вземе пчелата. Но не щеш ли, яремът ѝ разранил шията. Баща ми почна да я лекува кой какво му кажеше. Веднъж един старец го научи да изгори от орех ядки и да посипе раната. Добре, но една ядка не изгоряла хубаво, зарасте на раната и на шията на пчелата порасна цял орех. Кой как минаваше оттам, хвърляше с буци пръст да си брули орехи. Върху клоните на ореха се натрупа земя, порасна трева и стана цяла ливада.

Качихме се с баща ми да я косим. Гледаме – в ливадата пасе един рогач. Баща ми хвърли с косата да го убие. Дръжката на косата се забоде в ухото му. Рогачът се въртя, въртя, окоси всичката трева. Почнахме с баща ми да пластим сеното. Аз се качих на купата, а той ми подаваше с вилата отдолу, вдигнахме пласт чак до небето, пък имаше още сено. Тате ми подаде теслата. Сякох, сякох, пресякох небето и се качих на него. Гледам – ангелчетата ядат кисело мляко. Дадоха ми да ям и аз. Ядох, ядох, наядох се, тръгнах да си ходя. Надникнах отгоре, гледам – купата паднала. Ами сега?… Взех от ангелчетата едно въже и се спуснах по него. Спущах се цял ден и замръкнах на един възел. Счупих на теслата дръжката, накладох огън и останах да нощувам. Не щеш ли, въжето прегоря и аз полетях надолу към земята. Ха тук да се спра, ха там да се спра, току пльоснах в едно блато и потънах в тиня до шията.

Помъчих се да изляза, но напразно. Останах в блатото. Понеже не бях се стригал скоро, косата ми беше голяма като трева. Долетяха диви патки, направиха в нея гнездо и измътиха малки. Дойде вълк да ги яде. Аз полека-лека улових се за опашката му и извиках:
– Ха бре!
Вълкът хукна да бяга и ме извлече из блатото. Като пуснах вълка, от него изпадна книга, на която пишеше:
Воденичарю, на краставичар краставици не продавай – питата си е на мливаря!

prikazki.eu