Веселякът

Един човек тръгнал рано сутринта да смели крина ръж на мелницата. По пътя срещнал друг подранил пътник и се спрял да го поздрави:
– Добро утро, приятелю! Добър ли е пътят?
– Не съм го опитвал.
– А как върви мелницата?
– Не съм я питал.
– Ха! – засмял се човекът. – Май си веселяк по душа, а?
– Какъв веселяк, женен съм при това от двайсет години.
– Не е зле!
– Хич не е добре.
– Защо?
– Защото жена ми е на години.
– Много лошо, нали?
– Можеше да е още по-зле.
– Как така?
– Тя имаше къща и купчина пари.
– О, това е добре!
– Можеше да е по-добре, защото повечето пари бяха дребни.
– О, това е зле!
– Е, можеше да е по-зле! Поне стигнаха да си купим чудесно прасе.
– Това е много добре!
– Не беше добре, защото докато жена ми топеше сланината, къщата се подпали.
– Ама че зле!
– Можеше да стане по-зле, но построих нова.
– О, добре се е получило!
– Не и за мен. Жена ми влезе да види новата къща, падна по стълбите и си счупи врата.
– Лошо! Лошо!
– Не чак толкова, защото пак се ожених. Втората ми жена е по-млада и по-хубава.
– Ха, май си случил добре.
– Не, не. Можеше да е много по-добре, защото всеки ден тя ме хока и бие с метлата.
– Ама, че лошо!
– Да, много е лошо. А сега, добро утро!