Зад далечните гори,
посред облаци червени,
вече слънцето се скри;
по полетата зелени
спуща се вечерний мрак
и прибраха си овчари
рунни стада във кошари.
Долу покрай речний бряг
гъстите върби тъмнеят
бързо птиченца летят,
притаяват се в лесът
и не чуят се да пеят.
Сипе се с звезди небото,
хе, изгрея и луна,
глас не чуй се по селото,
вред настана тишина.
КРЕДИТ: „Вечер“, стихотворение на Константин Величков (1855 – 1907г.);
