Имало едно време една вдовица с три малки дечица. Те клетите били най-бедни в града. Къщичката им била до сами гората: мъничка, мъничка – само една стаичка, в която живеели всичките заедно.
Имали само едно магаре, което нощем прибирали в малък обор до къщата. Вдовицата всеки ден карала магарето при един дървар, който го взимал със своите магарета и отивал в гората за дърва. Дървата, които донасяло магарето на жената, продавали. Половината от парите взимал дърваря, а другата половина – вдовицата. Тези пари били за всичко на бедната жена: за хляб, за храна, за дрехи, за лекарства и за сенце. Но тя била благодарна и единствено молела Бог да ѝ дава здраве, за да отгледа дечицата си.
Дърварят пък бил лош човек. Той завиждал на вдовицата, че има здраво и хубаво магаре. Една нощ се промъкнал и откраднал магарето на жената. Прибрал го в обора при своите. Подстригал го и го почернил – да не се познава.
На сутринта, щом видяла празен обора, вдовицата останала да плаче и да скубе косата си зa откраднатото ѝ едничко магаре. А дърварят доволен, весело подкарал всички магарета за дърва.
В гората отсякъл едно голямо дърво, а то се строполило върху огромен камък. От удара камъкът се отместил и под него се открила дълбока дупка. Вътре се виждали няколко пълни чували. Той бързо развързал един и що да види? – Чувалът бил пълен с жълтици. С много зор дърварят извадил два чувала, но понеже били много тежки, ги натоварил на краденото магаре, а своите натоварил пак с дърва. Тъкмо свършил това и се сетил, че може да натъпче и джобовете си с жълтици. Бързо скочил пак в дупката, но за чудо, дупката се продънила, той пропаднал дълбоко, а камъкът се хлъзнал и затворил отново дупката.
Натоварените магарета, като всички магарета си знаели пътя. Отправили се към града и всяко благополучно пристигнало с товара пред своята къща. В началото вдовицата се почудила – кое е това магаре, дето е спряло пред къщата ѝ, но скоро го познала. Тя останала още по-изумена, когато видяла парите. Стоварила бързо чувалите, запряла магарето си в обора и отишла в дома на дърваря. Искала да разпита за това чудо, ала заварила там само жена му угрижена. Тука дървар, там дървар – няма го никъде.
Накрая вдовицата решила, че сам Бог ѝ пратил пари. Прибрала се и заживяла с дечицата си всеело и честито.
ПУБЛИКУВАНА: Вдовицата и дърваря, в.Славейче, бр.28, 1908, РЕДАКЦИЯ: Лорета Петкова
