Вълшебната свирка

Живял някога богат и могъщ крал, който имал невиждано красива дъщеря. Когато принцесата станала на възраст за женене, била издадена заповед – затръбили фанфари и по стените из цялото кралство окачили важно обявление – всички, които искат хубавицата за жена, да се сберат на една широка поляна. Принцесата щяла да хвърли във въздуха една златна ябълка и който я хванел, трябвало да премине през три изпитания – успее ли, ще ѝ стане съпруг и понеже кралят нямал син, щял да наследи и кралството.

В уречения ден и час всички се събрали. Принцесата метнала златната ябълка, но първите трима, които я хванали, се справили само с най-простото нещо – ни един не посмял да продължи с изпитанията.

И ето, за четвърти път принцесата хвърлила златната ябълка. Тя паднала в ръцете на един млад овчар – най-красивият, но и най-бедният от всичките ѝ почитатели. Първата задача, далеч по-сложна от математически проблем, била следната:

Кралят бил запрял в обора сто заека. Който съумеел да ги изведе сутринта на паша и вечерта до един да ги върне, щял да реши първата задача.

Щом чул това, младият овчар помолил да му дадат един ден да помисли. На сутринта щял да каже дали приема или отказва.

Молбата се сторила основателна на краля и той се съгласил.

Момъкът веднага тръгнал към гората да обмисли как би могъл да се справи. С оклюмала глава той бавно крачел по пътечката, която водела до един извор. Там заварил дребна старица с бели коси, но с бляскави, живи очи, която го попитала защо е тъжен. Младият овчар поклатил глава и промълвил:
– Ох! Никой не може да ми помогне, макар че от все сърце искам да се оженя за кралската дъщеря.
– Не унивай тъй бързо – отвърнала женицата, – кажи какво те мъчи, пък кой знае, може и да ти помогна.
Сърцето на младежа тъй било натежало от мъка, че не чакал втора покана и разказал цялата история.
– Това ли е всичко? – учудила се старицата. – В такъв случай няма защо да се отчайваш.

После извадила от джоба си една свирка и му я подала. Макар и от слонова кост, тя приличала на всички останали, затова овчарят си помислил, че сигурно трябва да свири по някакъв специален начин. Понечил да попита старицата, но нея вече я нямало.

И все пак, преизпълнен с вяра, защото взел женицата за някой добър дух, се върнал в палата и рекъл на краля:
– Ваше Величество, приемам и дойдох да изведа зайците на паша.
Щом чул това, кралят се надигнал и наредил на своя вътрешен министър:
– Пуснете зайците от обора.
Младият овчар застанал на прага да ги брои, но докато излезе последният заек, първият кой знае къде вече бил стигнал. Когато момъкът отишъл на поляната, не се виждал ни един.

Седнал замислено, без да смее да повярва в силата на своята свирка. И все пак, тя била единствената му надежда. Затова я извадил, притиснал устни и с все сили я надул. Екнал остър, пронизителен звук.

В миг, за огромно негово изумление, отдясно, отляво, отпред, отзад, отвред – скок-подскок, дотърчали стоте заека и кротко захрупали край него тревица.

Съобщили веднага на краля, че май младият овчар ще се справи със стоте заека. Кралят извикал да поговори с дъщеря си. И двамата били ядосани на новината, защото ако младият пастир успеел да реши и останалите две задачи като тази, принцесата щяла да се омъжи за прост селянин. Какво по-унизително от това за кралската гордост!
– Татко – рекла принцесата на баща си, – помисли какво би могъл да направиш. От своя страна и аз ще направя същото.

Принцесата се върнала в своите покои, преоблякла се, та никой да не я разпознае, после поискала да ѝ доведат един кон и препуснала към младия овчар.

Край него весело подскачали стоте заека.
– Ще ми продадеш ли един заек? – попитала младата принцеса.
– Не бих продал някой мой заек и за всичкото злато на света – отвърнал овчарят, – но може да спечелиш един.
– На каква цена? – попитала принцесата.
– Като слезеш от коня и прекараш с мен четвърт час.
На принцесата не ѝ се щяло, но нали това бил единствения начин да получи заека, скочила от коня и седнала до младия пастир. Щом изтекло времето, през което той ѝ казал стотици нежни думи, тя станала и поискала заека. Овчарят, верен на думата си, ѝ го подал. Зарадвана, тя го затворила в кошницата, която носела пред седлото си и препуснала към палата.

Но едва изминала и четвърт левга, когато момъкът извадил свирката и я надул. При настойчивия зов, заекът блъснал капака на кошницата, скочил на земята и хукнал с все сили.

Миг по-късно овчарят видял някакъв селянин, яхнал магаре, да приближава към него. Това бил старият крал, и той преоблечен – идвал със същото намерение като дъщеря си. От седлото на магарето висял голям чувал.
– Ще ми продадеш ли един заек? – попитал той младия овчар.
– Зайците не ги продавам – отвърнал младежът, – но може да се спечелят.
– Как да спечеля един?
Овчарят се замислил.
– Целуни три пъти магарето си отзад – отвърнал накрая.
Странното условие направо отвратило краля и какво ли не опитал, само и само да го избегне. Дотам стигнал, че предложил петдесет хиляди франка за един-единствен заек, но младежът си държал на своето. Накрая кралят, решен на всяка цена да получи един заек, се примирил с условието, колкото и да било унизително за крал. Целунал три пъти задника на магарето, което доста се изненадало от великата чест, която му била оказана. А овчарят, верен на своята дума, подал тъй желания заек.

Кралят го завързал здраво в чувала и пришпорил магарето. Но едва изминал четвърт левга и се разнесъл пронизителният писък на свирката. Чул я заекът и така се разритал в чувала, че го скъсал, скочил през дупката на земята и избягал.

– Тате, какво стана? – попитала принцесата, щом видяла кралят да влиза в палата.
– Дъще, какво да ти кажа!? – въздъхнал кралят. – Този твърдоглавец отказа да ми продаде един заек колкото и пари да му предлагах. Но недей унива, няма лесно да се справи с останалите две задачи.

Трябва ли да казвам, че кралят и дума не обелил за условието, при което, макар и за кратко, бил получил един заек, пък и принцесата не споменала за собствения си провал.
– И при мен така стана – въздъхнала тя. – Не можах да получа един заек ни за злато, ни за сребро.

Щом се свечерило, овчарят се върнал със зайците, преброил ги пред краля – ни един повече, ни един по-малко – и ги оставил на вътрешния министър, който ги подкарал към обора.

Кралят казал:
– Първата задача е решена. Идва ред на втората. Млади момко, много внимавай.
Овчарят бил целият в слух.
– Горе на тавана имам зърно – продължил кралят, – сто крини грах и сто крини леща, смесени заедно. Ако нощес успееш да ги отделиш на тъмно, ще издържиш второто изпитание.
– Ще сторя всичко по силите си – отвърнал младият овчар.

Кралят извикал вътрешния министър, който завел младежа на тавана, заключил го вътре и дал ключа на краля.

Вече било нощ и при толкова много работа, време за губене нямало. Момъкът извадил свирката и я надул.

В миг допълзели хиляди мравки и се захванали да отделят граха и лещата на купчини. На сутринта, за свое изумление, кралят заварил работата свършена. Щяло му се да посочи нещо нередно, но не намерил и най-дребничкото възражение. Можел само да се надява на възсъмнителния шанс подир двете победи, че овчарят ще се провали с третото изпитание. Но понеже било много трудно, все пак не дал воля на отчаянието си.
– Млади момко – подхванал кралят, – по залез слънце трябва да идеш в дворцовата пекарна и нощес да изядеш хляба, изпечен за цялата седмица. Ако утре заран не остане и троха, ще съм доволен и ще се ожениш за дъщеря ми.

Същата вечер завели младия овчар в пекарната, която била тъй претъпкана, че имало съвсем малко празно място до портата. Но в полунощ, когато в палата всичко притихнало, овчарят извадил вълшебната свирка и я надул.

В миг дотърчали хиляди мишлета и така се нахвърлили на хляба, че до сутринта не останала и троха. Тогава младежът с все сила заудрял по портата и се развикал:
– Моля ви, побързайте да отворите, че огладнях много!
Третото изпитание било изпълнено толкова добре, колкото и предишните.

Но кралят опитал да се измъкне от обещанието. Донесли му чувал и шест крини жито, събрал всички придворни и рекъл на младежа пред всички:
– Кажи ни толкова лъжи, колкото зърно побира чувала. Ако успееш, ще получиш дъщеря ми.
Овчарят започнал да изрежда всяка лъжа, която успял да се сети. Но ето – денят вече превалял, чувалът далеч не бил пълен, а той вече се чудел какво да измисли.
– Е – въздъхнал той и продължил той, – докато пасях кралските зайци, при мен дойде принцесата, преоблечена като селско девойче и за да получи един заек, ми даде целувка.

Тя не очаквала какво ще изтърси младежът и пропуснала да му запуши устата навреме. Но пък тъй се изчервила – същинска черешка – че баща ѝ си помислил: „Май тези врели-некипели ще излязат истина.“
– Чувалът още не е пълен – шумно се провикнал кралят, – макар току-що да изтърси твърде тлъста лъжа. Хайде, давай нататък.
Овчарят се поклонил и продължил:
– Тъкмо принцесата си тръгна и видях Негово Величество, преоблечен като прост селянин, яхнал магаре. И той искаше да купи заек. Щом разбрах колко много иска, какво мислите го накарах да направи?
– Стига, стига! – пресякъл го кралят. – Чувалът се препълни!

Седмица по-късно младият овчар се венчал за принцесата.