Басни & Истории за животни

Вълк и козле

1мин
чете се за

Дощяло се на едно козле да се поразходи. Излязло от кошарата и тръгнало по пътя към гората. Вървяло, клатело брада, размахвало рога, тропало с крака и весело си пеело.

„Клатело брада козлето, размахвало рога, тропало с крака и весело си пеело.“

Но ето, за беда, насреща му излязъл Кумчо Вълчо.
– Хей, козленце виторожко! Сега ще те изям! – викнал отдалече прегладнелият вълк.
– Ах, Кумчо Вълчо, с моите стари кости ли ще си трошиш зъбите? Я седни там под трънака, отвори си устата, а аз ще скоча право в устата ти.

Послушал го вълкът, седнал под трънака и разтворил уста. Козлето отскочило малко назад, засилило се и бух! – мушнало вълчо право в корема с острите си рога. После вдигнало гордо глава, метнало вълка настрани и избягало.

Дълго лежал вълкът на земята. Щом се свестил, усетил, че главата му се върти.
– Глътнах ли козлето или не успях? – зачудил се вълкът. – Изглежда съм го глътнал цялото и съм преял, щом толкова ми се върти главата.

КРЕДИТ: „Вълк и козле “, неизв. автор – сп.„Пчелица“, кн.2 1930; РЕДАКЦИЯ: ©prikazki.eu 2021; ИЛЮСТРАЦИЯ: сп.„Пчелица“

Подобни приказки