Битови приказки

Умното магаре

1мин
чете се за

Веднъж един пътник спрял с магарето си в едно село. Събрали се около него селяните и започнали да го разпитват откъде е, накъде се е запътил и какво работи. Той отвърнал, че обикаля от село на село и показва на хората своето умно магаре.
– Няма учен на света, който може да се мери по знания с него, – накрая казал пътникът. – Ако всеки ми даде по един лев, сами ще се убедите.

Селяните се съгласили. Пътникът събрал парите и започнал да разпитва магарето.
– Вярно ли е, че Христофор Колумб открил Америка?
– Да-а-а-а! – ревнало магарето, а хората се смаяли от правилния отговор.
– Вярно ли е, че Берлин е столицата на Германия?
– Да-а-а! – пак ревнало магарето, а слушателите останали поразени от знанията на това добиче.
– Хайде сега да го изпитам по математика, – казал пътникът. – Вярно ли е, че 12 по 12 е 144?
– Да-а-а-а! – пак ревнало магарето и всички радостно изръкопляскали.

В това време дошъл и селският учител. Той усетил как хитрува пътника, та пожелал и той да зададе няколко въпроса на магарето. Пътникът не бил съгласен, но селяните настоявали да чуят отговорите на магарето на новите въпроси. Най-сетне пътникът склонил и учителят се обърнал към магарето:
– Вярно ли е, че твоят господар е шарлатанин и селяните вярват на лъжите му?
– Да-а-а, да-а-а! – изревало магарето, колкото му глас държи.

Най-сетне и селяните усетили измамата, натупали пътника, прибрали си парите и с все магаре го изгонили от селото.

КРЕДИТ: „Умното магаре“, Хайнрих Линдау, – сп.„Пчелица“, кн.5 и 6 – 1919; РЕДАКЦИЯ: ©prikazki.eu 2021; ИЛЮСТРАЦИЯ: Старинни детски карти с животни, 1898

Подобни приказки