Умното магаре

Веднъж един пътник спрял с магарето си в едно село. Събрали се около него селяните и започнали да го разпитват откъде е, накъде се е запътил и какво работи. Той отвърнал, че обикаля от село на село и показва на хората своето умно магаре.
– Няма учен на света, който може да се мери по знания с него – накрая казал пътникът. – Ако всеки ми даде по един талер, сами ще се убедите.

Селяните се съгласили. Пътникът събрал парите и започнал да разпитва магарето.
– Вярно ли е, че Христофор Колумб открил Америка?
– Да-а-а-а! – ревнало магарето, а хората се смаяли от правилния отговор.
– Вярно ли е, че Берлин е столицата на Германия?
– Да-а-а! – пак ревнало магарето, а слушателите останали поразени от знанията на това добиче.
– Хайде сега да го изпитам по математика – казал пътникът. – Вярно ли е, че 12 по 12 е 144?
– Да-а-а-а! – пак ревнало магарето и всички радостно изръкопляскали.

В това време дошъл и селският учител. Той усетил хитрините на пътника, та пожелал сам да зададе няколко въпроса на магарето. Пътникът не бил съгласен, но селяните настоявали да чуят отговорите на магарето на новите въпроси. Най-сетне пътникът склонил и учителят се обърнал към магарето:
– Вярно ли е, че твоят господар е шарлатанин и селяните вярват на лъжите му?
– Да-а-а, да-а-а! – изревало магарето, колкото му глас държи.

Най-сетне и селяните усетили измамата, натупали пътника, прибрали си парите и с все магаре го изгонили от селото.