Вълшебни приказки

Трите сестри и царския син

Препоръчва се за възраст над 5 год.
6мин
чете се за

Живял някога един мелничар с трите си чудно хубави дъщери. Веднъж момичетата седнали да предат в мелницата и се весело се заговорили. Случайно оттам минал царският син, дочул кръшните момински гласове и спрял да ги послуша. Най-голямата сестра рекла:
– Ако царският син ме вземе за жена, ще изпека една погача и с нея ще нахраня цялата войска.
Втората рекла:
– Ако царският син ме вземе за жена, с едно вретено прежда ще облека цялата войска.
Третата рекла:
– Ако царският син ме вземе за жена ще му родя момченце и момиченце с коси от злато и зъбки от сребро.

Портата на мелницата внезапно се отворила и вътре влязъл царският син. Той хванал за ръка най-голямата сестра и я взел за своя жена. Тя изпекла една погача, която не стигнала до никъде и царският син я оставил.

Върнал се в мелницата и взел втората сестра за жена. Тя изпрела едно вретено, ала преждата не стигнала до никъде и той я оставил. Върнал се и взел третата сестра за жена.

Минало нужното време и точно в полунощ тя родила момченце и момиченце с коси от злато и зъбки от сребро. Дошла при нея най-голямата сестра и с благ глас казала:
– Легни сестро, почини си. Откога не си спала. Аз ще бдя над децата.
Изтощената родилка се отпуснала и заспала, а сестра ѝ взела децата, заклала ги и ги заровила в градината. Вместо тях в пелените поставила едно малко куче и едно котенце.

Дошъл сутринта царят и що да види? – в люлката спят куче и коте. Изпъдил съпругата си да пасе гъските в полето и взел най-голямата сестра за своя царица.

Минало известно време и в царската градина израсли две дръвчета със златни листа. Щом ги видяла, коварната царица рекла на съпруга си:
– Да отсечем тези дръвчета и да си направим легла.
Така и станало – слугите отсекли дръвчетата и направили царски легла за чудо и приказ.

Вечерта съпрузите легнали да спят. Посред нощ царицата се събудила и чула едното легло да прошепва на  другото:
– Бате, не ти ли тежи?
– Тежи ми и още как! На твоите плещи лежи коварната царица, а на моите – лековерния цар.

От страх царицата не мигнала цялата нощ, а сутринта наредила леглата да се изгорят. Слугите изпълнили заповедта, а пепелта изхвърлили в царската градина. Съвсем скоро на това място израснали два стръка босилек с позлатени върхове. Щом ги видяла, царицата веднага разбрала, че това са децата. Пуснала овцете в градината и те опасли босилека.

Напролет в царския овчарник се родили две агънца с рогца от злато и зъбчета от сребро. Край палата течала широка река и злата царицата ги хвърлила в буйните мътни води да се удавят. Ала те плували, плували и на един завой реката ги изхвърлила на брега. Щом стъпили на земята, те се превърнали в човешки деца – точно както били родени. Хванали се за ръка и тръгнали да бродят по света.

Вървели, вървели и срещнали една стара жена.
– Бабини хубави дечица, накъде сте се запътили? Кой е вашият татко? Коя е вашата майчица?
А те отговорили:
– Не знаем кои са.
– Как може! Толкова сте хубави, че всеки би ви обичал. Я елате у дома да си починете и да ви нахраня.

Добрата жена ги нагостила богато, постлала им мека постеля да се наспят, а на сбогуване им дала две кошнички – едната пълна с бисери, другата празна и казала:
– Който накара тези бисери като зърна на броеница да се преброят, той е вашият татко, а тя – вашата майка.

Много хора искали да приютят децата, ала те все отвръщали:
– Ако накараш бисерите да се преброят, ще ни станеш татко. Ако накараш бисерите да се преброят, ще ни станеш майка.
Но който и да пробвал, не успял. Децата не оставали задълго никъде и ето че един ден се озовали в родния си град.

Откъдето и да минели братът и сестрата, хората спирали да се порадват на неземната им красота. Покрай тях случайно минал един царски слуга. Изпълнен с възхищение, той хукнал да доложи в двореца за децата. Докато описвал косите им от злато и зъбките им от сребро, царят трепнал и си казал: „Да не бях видял със собствените си очи какво роди третата царица, щях да си помисля, че говори за моите деца.“ Затова развълнуван наредил:
– Веднага ги доведете!

Когато децата се изправили пред него, сърцето му забило учестено, поздравил ги мило и попитал:
– Кои сте вие? Накъде сте тръгнали с тези кошници.
Децата му подали кошничките с думите:
– Ваше Величество, търсим онзи, който може да накара бисерите да се преброят.
Учуден, царят едва ги поел и ах, какво чудо! – първото бисерче в миг скочило в празната кошница, а останалите едно след друго го последвали.

Царят весело се засмял и повикал царицата:
– Ела царице, пробвай и ти да преброиш бисерите.
Тя поела кошниците и казала:
– Пребройте се, бисерчета – ала те не помръднали.
– Деца, откъде имате тези кошници? – попитал царят, а те му разказали за добрата старица, как им дала кошничките и защо.

Щом чула историята, царицата пребледняла като брашно, злото ѝ алчно сърце тупнало за последно и цялата се вкоравила като войнишка погача. Никой в залата нямало да забележи това, защото всички смаяно гледали прекрасните деца, но в изумлението си царят разперил ръце и неволно побутнал царицата. В този миг тя се разпаднала на ситни сухи трохи.

Сърцето на царя препуснало лудо и с пресипнал глас той наредил:
– Доведете гъсарката!
Когато клетата жена застанала пред него, той я накарал да преброи бисерите.
Едва промълвила:
– Брой ми се бисере, брой! – и бисерите се заредили сами и запели дивна песен:

Ние бяхме три сестрици,
три прекрасни хубавици,
мелничарски дъщери.
Брой ми се бисере, брой!

Като зрънца на невидима броеница, бисерите не спирали да се редят и лека-полека тяхната тъжна песен разказала всичко както се случило. Щом вълшебната музика стихнала, децата възкликнали:
– Ето го татко! Ето я мама!
Със сълзи на очи царят се хвърлил да прегръща децата си, а после тържествено провъзгласил клетата майка за своя царица.

От този ден нататък всички в онова царството заживели честито, но хората все още пеят тъжната бисерна песен за трите прекрасни сестрици.

КРЕДИТ: „Трите сестри и царския син“ ©prikazki.eu 2022; За основа е използвана българската народна приказка „Тритѣ сестри и царевъ синъ“, записал д-р Вл.Руменов по разказ на баща си Йоан Мушески, София 23.05.1900;

prikazki.eu