Разхвъркаха се кокошки разноцветни, хубави, кокетни из двора на баба ви Тодора. Разхвъркаха се, закудкудякаха, затюхкаха, захакаха тез обитатели красиви, червени, бели, сиви, пернати, качулати, по цялата махла познати.
– Ух, ух, ух! Останали без ум. Какъв е тоя шум? По-тихо говорете или съвсем млъкнете – завика през стобора свинята на съседа бай Стубел Бричибора.
– Я си лежи спокойно на боклука, не си въвирай муцуната нечиста тука. Случи се нещо знаменито – обади се сърдито най-бялата кокошка там от кьошка.
– Какво? Какво? Я изкажи се ти по-ясно – викнаха пуяците едногласно, наежиха перата и важно се наредиха в средата.
Те бяха трите пуяци от двора на баба ви Тодора, охранени, угоени, олоени, горди и красиви, оратори бъбриви. Сами се считаха за много учени и умни, уреждаха събрания шумни и не изпущаха те случки и моменти да бъдат наградени с комплименти. По всичките въпроси бяха силни и със съвети винаги обилни. И около тях събираха се често сред двора, на открито място, различни видове пернати и слушаха с възторг тез философи, учени чудати.
И ето ги във тая сутрин глуха, щом шум и кудкудякане дочуха, веднага те изскочиха да видят и да чуят, да се наперят и да се надуят.
– Какво, какво се е случило, господа? За радост ли е, или пък беда? Елате, разкажете, поискайте съвет, ний затова живеем на този свет.
– А, нищо, нищо – викна петелът добродушен, от смях напушен пред важний вид на старите умници. – Там някой разпилял копаня с трици.
– За Бога, затуй ли вдигате тревога?
– Не, не – извика малкото петле. – Тук друго нещо стана. Една другарка кокошана излюпи патенца чудесни, светложълти, като звезди небесни. Това е новината, затуй е тоя шум в махлата.
– А, патенца! – викнаха тримата премъдри философи.
– Да, патенца, таквиз като картофи – пресече ги нескромното петленце със свойто неоформено гласенце.
А някои от пернатите се позасмяха пред вида на пуяците важни, но пак се въздържаха.
– Туй нищо – пак каза петлето галено и се почеса по крилцето шарено. – Туй нищо, но важното е, че веднага щом напуснаха яйцата, разбягаха се и навлязоха в реката. Не чувате ли как плаче майка им, горката! Неопитни, ще се издавят до едничко. Това е всичко.
КРЕДИТ: „Трите пуяци“ – Елин Пелин;
