Басни & Истории за животни

Трите пуяци

Препоръчва се за възраст над 5 год.
2мин
чете се за

Разхвъркаха се кокошки разноцветни, хубави, кокетни из двора на баба ви Тодора. Разхвъркаха се, закудкудякаха, затюхкаха, захакаха тез обитатели красиви, червени, бели, сиви, пернати, качулати, по цялата махла познати.
– Ух, ух, ух! Останали без ум. Какъв е тоя шум? По-тихо говорете или съвсем млъкнете – завика през стобора свинята на съседа бай Стубел Бричибора.
– Я си лежи спокойно на боклука, не си въвирай муцуната нечиста тука. Случи се нещо знаменито – обади се сърдито най-бялата кокошка там от кьошка.
– Какво? Какво? Я изкажи се ти по-ясно – викнаха пуяците едногласно, наежиха перата и важно се наредиха в средата.

Те бяха трите пуяци от двора на баба ви Тодора, охранени, угоени, олоени, горди и красиви, оратори бъбриви. Сами се считаха за много учени и умни, уреждаха събрания шумни и не изпущаха те случки и моменти да бъдат наградени с комплименти. По всичките въпроси бяха силни и със съвети винаги обилни. И около тях събираха се често сред двора, на открито място, различни видове пернати и слушаха с възторг тез философи, учени чудати.

И ето ги във тая сутрин глуха, щом шум и кудкудякане дочуха, веднага те изскочиха да видят и да чуят, да се наперят и да се надуят.
– Какво, какво се е случило, господа? За радост ли е, или пък беда? Елате, разкажете, поискайте съвет, ний затова живеем на този свет.
– А, нищо, нищо – викна петелът добродушен, от смях напушен пред важний вид на старите умници. – Там някой разпилял копаня с трици.
– За Бога, затуй ли вдигате тревога?
– Не, не – извика малкото петле. – Тук друго нещо стана. Една другарка кокошана излюпи патенца чудесни, светложълти, като звезди небесни. Това е новината, затуй е тоя шум в махлата.
– А, патенца! – викнаха тримата премъдри философи.
– Да, патенца, таквиз като картофи – пресече ги нескромното петленце със свойто неоформено гласенце.

А някои от пернатите се позасмяха пред вида на пуяците важни, но пак се въздържаха.
– Туй нищо – пак каза петлето галено и се почеса по крилцето шарено. – Туй нищо, но важното е, че веднага щом напуснаха яйцата, разбягаха се и навлязоха в реката. Не чувате ли как плаче майка им, горката! Неопитни, ще се издавят до едничко. Това е всичко.

prikazki.eu