Трите изпитания на принца

Имало едно време един могъщ господар на име Сусано. Той живеел в своя прекрасен палат навръх висока планина с едничкото си чедо – чудно хубава принцеса. Понеже бил надменен и горделив, не допускал никой в палата, затова младата принцеса била самотна и тъжна.

Веднъж някой потропал на дворцовата порта и Сусано заповядал на принцесата да види кой е. Тя отворила вратата и пред себе си видяла красив младеж, който идвал отдалече. Изглеждал уморен и прашен, но щом зърнала лицето му, разбрала, че не е случаен пътник.
Върнала се при баща си и рекла:
– Един момък чака на вратата. Мисля, че идва отдалече. Лицето му е мило и добро, а очите му блестят като звездите по небето.
За миг Сусано замълчал, а после избухнал в бурен смях:
– Ха-ха – хилел се той. – Сигурно е поредният принц, дошъл да ти иска ръката.

Щом чула това, на принцесата ѝ домъчняло за младежа. Мнозина идвали преди него, но към всички баща ѝ се отнесъл тъй лошо, че те избягали и повече не се върнали.
– Горката аз – промълвила тя и въздъхнала тъй плахо и лекичко, сякаш летен бриз полъхва през бамбукова горичка.
Сусано не усетил нищо.
– Чудесно – продължил той. – Ще изпитам смелостта на този принц. Заведи го в змийската стая.
Принцесата подскочила.
– Змийската стая! – ахнала тя. – Но там изпращаш само враговете си! Той идва от толкова далече, а ти си тъй жесток.
Девойката изтръпнала при мисълта за тъмната студена стая, където посред нощ изпълзявали стотици змии.
– Ще видим колко смел е този младеж – отвърнал студено Сусано, без да се вслуша в молбите на дъщеря си да пожали младия принц.

И така, принцесата отишла да покани госта и казала:
– Баща ми ще Ви приеме утре.
После го завела до змийската стая и добавила:
– Той би желал да пренощувате тук.
Принцът се поклонил ниско:
– О, колко мило! – усмихнал се той.
Но принцесата, изпълнена със съчувствие, прошепнала неочаквано:
– Не, не, баща ми никак не е мил. Той е безмилостен и себелюбив. Иска да изпита смелостта Ви, затова Ви слага в тази тъй зловеща стая.
– Мен не ме е страх – отвърнал принцът.
– Но Вие не разбирате! – продължила принцесата. – Тази стая в полунощ ще се напълни със съскащи змии. Ще изпълзят от всяка дупка по стените. Ще бъде ужасно!
После извадила красив син шал и му го подала.
– Вземете това – настояла хубавицата – и когато змиите се появят, развейте шала три пъти над главата си. Те няма да Ви докоснат и в миг ще се скрият обратно в стените.
След тези думи принцесата бързо излязла и затворила вратата след себе си.

„Колко мила и благородна принцеса – рекъл си принцът, легнал в постелята и заспал.“

Точно в полунощ той стреснато се събудил. Стаята била изпълнена с ужасяващо съскане и принцът си спомнил заръката на красивото момиче. Извадил синия шал и го развял три пъти над главата си. В миг съскането секнало и змиите изчезнали. Станало точно както принцесата казала. Момъкът отново си легнал и спал непробудно до сутринта.

Когато принцът се явил пред Сусано, първото, което владетелят го попитал било:
– Как спа нощес, млади момко?
– Много добре, благодаря – отвърнал принцът спокойно.
– Нищо ли не те смути? – зачудил се Сусано.
– Нищо – отвърнал принцът. – Бях изморен и спах много добре.
– Хммм – смаял се Сусано и потъркал брада. – А дочу ли някакви необичайни звуци?
Принцът поклатил отрицателно глава:
– Не, нищо.
Сусано така и не разбрал какво е станало.

Решил през следващата нощ отново да изпита смелостта на принца и наредил на дъщеря си да го настани в стаята на пчелите и стоножките.

Принцесата повела момъка към следващата страховита стая.
– Нощес тази стая ще се изпълни с жилещи пчели и пълзящи стоножки – предупредила го тя. – Но не бива да се страхувате – добавила бързо. – Развейте моя шал три пъти над главата си и нищо лошо няма да се случи.
– Благодаря, мила принцесо – рекъл принцът. – Аз не се страхувам.

Младежът си легнал, но точно в полунощ се събудил от зловещото бръмчене на хиляди пчели. Развял бързо вълшебния шал и всички пълзящи и жилещи гадини изчезнали. После легнал отново в постелята и дълбоко заспал.

Рано на другата утрин Сусано извикал младия принц.
– Как спа тази нощ? – попитал владетелят.
– Много по-добре от вчера – отвърнал момъкът.
– Чу ли нещо? Нищо ли не усети? – засипал го с въпроси Сусано.
– Спя дълбоко – отговорил принцът. – Нито съм усетил нещо, нито съм чул.
„Колко странно – рекъл си Сусано и се замислил как да изплаши госта, че да се отърве от него завинаги.“ Внезапно нещо му хрумнало.
– Ела с мен – казал той и повел момъка към градината зад палата.

Сусано взел със себе си огромен лък и колчан стрели и принцът решил, че ще се състезават в стрелба.
„Ако стрелата на Сусано падне на сто крачки, аз ще изстрелям моята на двеста – казал си принцът, докато гледал мълчаливо как Сусано надига тежкия лък и се прицелва високо към небето.“ Стрелата изсвистяла във въздуха и изчезнала към планинските склонове отвъд градината.
Принцът посегнал на свой ред да стреля, но Сусано поклатил глава:
– Твоята задача, млади принце, е да откриеш тази стрела – заявил с усмивка владетелят.
– Но тревата е гъста и висока, а стрелата малка – възразил принцът. – Мисля, че разбирате колко непосилна е тази задача?!
С блеснали очи Сусано заявил на принца:
– Ако си дошъл за ръката на дъщеря ми, трябва да минеш това изпитание – отвърнал той и оставил момъка покрусен насред градината.

Нямало какво друго да стори младежът, освен да поеме към далечните планински склонове. Търсел сред високите сухи треви, ала колкото повече се отдалечавал, толкова по-висока ставала тревата. Докато крачел с поглед забит в земята, внезапно доловил мирис на пушек. Огледал се и видял как по склона сухата трева се обгръща в пламъци, които бързо се разнасят на всички страни. Опитал да се върне, но пожарът му отрязал пътя. Огледал се накъде да върви, но пушекът го обгръщал като тежка непрогледна пелена.
„Подлият Сусано е запалил пожара – ядосано си казал принцът. – Май е най-жестокият владетел на земята.“ И продължил през пушека, като се чудел дали няма да загине в пламъците.

Внезапно чул цвърчене и като погледнал долу, видял дребно полско мишле. То тичало край краката му и го побутвало.
– Какво има, мило приятелче? И ти ли попадна в пожара? – попитал принцът.
За негова изненада мишлето отговорило:
– Ела с мен, принце. Тук е опасно. Ела у дома – и мишлето се шмугнало през тревата в малка тъмна дупка под земята.
– Много си мило, мишленце – отвърнал принцът, – но нали виждаш, аз съм твърде голям за твоята къщичка.
– Не, не – отвърнало то и поклатило убедително глава, – Вътре е много по-широко, отколкото мислиш.
Принцът сложил крак върху дупката и го завъртял. Скоро пръстта паднала долу и се отворила достатъчно голяма дупка, за да пропълзи вътре човек. Мишлето го повело през тъмния тунел навътре, дълбоко под земята. Долу било хладно и тихо и ясно чули яростния рев на пожара, когато минал над главите им.
– Благодаря ти, мишленце – казал принцът признателно. – Ти ми спаси живота.
Мишлето радостно изцвъртяло и се шмугнало в едно странично крило на тунела. Скоро се върнало с нещо в устата си.
– Това ли търсеше днес? – попитало то и подало на принца стрелата на Сусано, която изстрелял сутринта.
– Точно тази стрела търсех! – възкликнал принцът щастливо. – Как успя да я намериш?!
Мишлето размърдало мустачки и погледнало встрани.
– Аз знам много неща – отвърнало то. – Исках да помогна на добрата принцеса. Сега побързай, защото тя вече те търси.
Принцът пак благодарил на мишлето и забързал през обгорената земя към палата навръх планината.

Когато пристигнал, заварил принцесата потънала в тъга да се готви за погребението му.
– Бях сигурна, че сте загинал в онези страшни пламъци – промълвила тя. – Колко се радвам, че сте в безопасност, жив и здрав!
– И аз се радвам, скъпа принцесо – отвърнал принцът.
После отишъл при Сусано и му подал стрелата.
– Ето, Ваше Величество, стрелата, която пуснахте тази сутрин.
– Но това беше неизпълнима задача – смаял се Сусано. – Как успя да я намериш?
– Имах късмет – отвърнал принцът и не казал нищо за мишлето, което му помогнало.

Сусано останал втрещен и ядосан, че принцът се е справил с непосилното изпитание. Прибрал се в покоите си, за да измисли нещо още по-трудно, че да се отърве от принца. Легнал, притворил очи и скоро потънал в дълбок сън.

Принцът видял, че Сусано е заспал и безшумно се промъкнал в покоите му. Разделил на две косата му и завързал половината за стола, а другата половина за крака на масата.
– Ето – казал си той. – Това ще те задържи мирен за малко.
После излязъл на пръсти и затиснал с огромен камък вратата на Сусано.

Изтичал при принцесата и ѝ казал:
– Завързах подлия ти баща. Бързо ела с мен – двамата ще избягаме от него завинаги.
Принцесата взела своите три най-ценни притежания – меч, колчан стрели и скъпоценностите, които имала от майка си. После двамата с принца избягали от палата, преди Сусано да се е събудил.

Тъкмо стигнали дворцовата порта и меча се остъргал по пода. Из пустия палат се разнесъл невъобразим шум.
– Какво е това? – сепнал се Сусано и опитал да стане, но не можел да мръдне главата си. – Кой е сторил това ужасно дело? – развикал се ядосано, отвързал косите си и хукнал към вратата. Ала тя не се отваряла, защото камъкът я затискал здраво. Докато избута настрани скалата, принцът и принцесата вече били в безопасност на пътя, който водел към гората.

Сусано се втурнал към дворцовата порта и погледнал криволичещия път надолу.
– Спрете! – изкрещял на дребните фигурки, които видял да се отдалечават към планините. – Върнете се! Върнете се! – крещял безспир владетелят.

Вятърът върнал крясъците му обратно в самотно ехо, а принцът и принцесата дори не се обърнали да го погледнат. Сусано поклатил глава и тихо се прибрал сам-самичък в палата си.

Заради невижданата си жестокост изгубил едничката си красива дъщеря. Вече нямал нищо на света, освен празния дворец и себелюбивата си подлост.

Принцът и принцесата избягали надалеч и заживели радостно и щастливо.