Трите баби

Баба Еленица
от златна Златица,
с възелче в кривачка,
тръгнала при врачка.
Стара баба Рада
от Клисура града,
с сливици сушени
във една торбица
и гърненце малко
с крушова чорбица,
дълъг път тръгнала
при син у София,
земен за топчия…
А стрина ви Дивда
от Голяма Кривда,
с болки в стри плещи,
лек тръгна да дири
по бани горещи…
Едната нагоре,
другата надоле,
трите се срещнали
сред Софийско поле –
приятелки стари
от млади години
и малко роднини.
Сред широки друми
спрели се на думи,
на почивка кратка,
на приказка сладка…
Че въпроси бързи,
че радост, че сълзи,
одумки грижовни
и случки различни
от света лъжовни.
– Какво си, що правиш,
ожени ли Петко?
– Слава богу, тетко!…
– Ами ти що чиниш,
кума Еленице?
– Добре съм, кумице!
Как живееш още?
Порасте ли Пенка…
вече да те поще?
– Чух, че се помина
твоята етърва
през велики пости?
– Е, бог да я прости!
– А пък аз тепърва
ще ставам свекърва.
Разговори сладки
и въздишки кратки,
смехове и сълзи,
отговори бавни
и въпроси бързи;
и прочее, и прочее,
тури многоточие…
Беше пролет блага,
весела и драга.
Мушици бръмчеха,
нивите растеха.
В зелени ливади
пъдпъдък потайно
ту кръкне, ту млъкне,
ту пак се обади…
В гъстите трънаци
орляк ситни врабци
на сватба се сбрали,
свирджии викнали –
свирци чуруликат
и на хоро викат
пеперуди пъстри
като вакарелки;
цветята разкрили
шарени омбрелки.
А нашите баби
сред широки друми
стоят и приказват
тия благи думи –
баба Еленица
от златна Златица,
стара баба Рада
от Клисура града
и стрина ви Дивда
от Голяма Кривда…
– Мари, хах ходим!
– Е, почакай малко…
– В къщи е самичък
дядо ви Михалко!
– не бързайте толко,
чакайте мъничко!
– У, не съм питала
за кумеца Тричко!…

И пак се подмятат
разговори нови,
едната замлъкне,
другата долови,
прекъснат, подкачат,
унесат се сладко
и времето дълго
вижда им се кратко…
– Хайде още малко!
– Хайде още малко!

Пролетта измина,
дойде лято жарко.
Слънце на небето
спряло се, та пали.
Жътварки в полето
със песни тръгнали.
По ширни ливади,
покрити със цвете,
закрачиха мерно
косачи напети.
В блата и речища,
в дълбоки гьолища,
на жега, на суша
закрякаха жаби…
А нашите баби…
от сърце и душа,
унесени в глуми
и във благи думи,
стоят и приказват
сред широки друми –
баба Еленица
от златна Златица,
стара баба Рада
от Клисура града
и стрина ви Дивда
от Голяма Кривда…
– Мари, свахо Радо,
забравих да питам
за невяста Ниса?
– Е, остави, свахо,
тя, сирота, лани,
нали урадиса,
свекър ѝ пропи се,
мъжът ѝ Никола
продаде си вола
за лекове пусти.
Тяхното какво е –
седни па се кръсти,
речи: не дай боже
зло да се изпречи!

И пак се проточат
приказки безкрайни
за помен, за сватба,
за болки незнайни.
– Хайде още малко!
– Хайде още малко!

Есента прогони
това лято жарко…
Слана вече падна,
попари гората,
и буря орони
и пръсна листата.
Над полята пусти
с грак зави се врана.
Мъгли тъмни, гъсти
покриха Балкана.
Ветрове повяха,
на зима запяха.
Облаци покриха
небесата ясни.
Почнаха да валят
дъждове ужасни.
А нашите баби
сред широки друми
стоят и приказват
тия благи думи: –
– Като че прикапа –
рече Еленица.
– Това е росица.
– Таман ги развърза,
ето че прибърза,
кума Еленице!…
– Каква си, кумице!…
– Ма не сте ли чули
кому се пристана
Димовата Стана?
– На ковача Дени!…
– При толкова ергени
така да се ожени!…
– Пижовата Дона
пък в града отиде
и стана кокона!…
– Пък Дудина Кина
така си загина…
– Нима се спомина?
– Не, баща ѝ, Тане
за пусто имане
ожени я силом
за Коста Гърбака.
И до днеска още
проклина го кака!…
И пак се занижат
приказки сладки,
отговори дълги
и въпроси кратки,
въздишки сърдечни,
сълзи скоротечни,
усмивки и шепот,
и големи тайни,
нежности безкрайни…
Унисат се трите,
блажени, честити –
баба Еленица
от златна Златица,
стара баба Рада
от Клисура града
и стрина ви Дивда
от Голяма Кривда…

Като всяко чудо
есента премина.
Зимата настъпи,
времето изстина.
Сняг почна да вàли
на едри парцали,
да стели, да трупа,
и нашите баби
тихичко затрупа
сред широки друми,
унесени сладко
в тия благи думи –
баба Еленица
от златна Златица,
стара баба Рада
от Клисура града
и стрина ви Дивда
от Голяма Кривда…
Напролет, когато
слънце пекне пак
и разтопи тихо
тоз снежен калпак,
бабите що топли
сред широки друми,
може да ги видим
унесени пак
в дълги разговорки
и във благи думи –
баба Еленица
от златна Златица,
стара баба Рада
от Клисура града
и стрина ви Дивда
от Голяма Кривда.