Вълшебни приказки

Три златни листчета

6мин
чете се за

Имало едно време един цар. Той имал дъщеря, която много обичал. Принцесата пораснала и царят решил да я жени.
— Ще се оженя, – рекла тя, – за онзи момък, който се съгласи да легне с мен в гроба, ако умра преди него. Нали той, ако наистина ме обича, няма да иска да живее без мене?
От своя страна и тя щяла да направи същото, ако мъжът ѝ умре преди нея.
— Добре, отвърнал царят, – ще свикам на вечеря всички ергени в нашето царство, да видим, кой ще приеме твоето желание.

Царят още не успял да разпрати покани за голямата вечеря, когато негов войник пожелал да се яви лично в двореца. Пуснали го.
— Аз дойдох, царю честити, да Ви кажа, че обичам дъщеря Ви и искам да се оженя за нея.
— А примаш ли условието? – попитал царят.
— Приемам – ако умре тя преди мене, да бъда погребан и аз жив с нея. Налълно съм съгласен.

Царят и дъщерята се съгласили и на другия ден вдигнали сватба по царски – цял месец яли и пили за здравето на младоженците.

След сватбата войникът и царската дъщеря заживели много щастливо. Но радостта им не траяла дълго. По някое време принцесата заболяла тежко, и нямало лекар на света, който да ѝ помогне – умирала. Тогава войникът си спомнил обещанието и му станало страшно, че скоро и него жив ще погребат. Царят наредил да заключат вратите в палата, да не избяга женихът и наредил на стражите ден и нощ да го пазят.
— Няма нужда, царю честити, да ме охраняват, – му рекъл войникът, – защото съм дал дума и клетвата си никога няма да престъпя.

На другия ден погребли царкинята в огромна зидана гробница. Дo нея седнал мъжът ѝ. Гробарят му оставил четири големи свещи, четири хлябя, четири шишета вино и здраво залостил вратата на гробницата. Явно било, че като свършат хлябът и виното, горкият войник ще умре от глад.

Седял той в гроба, ден след ден хапвал по парче хлебец и глътвал по капчица винце, за да удължи поне малко живота си. Един ден видял как през дупка в гробницата се провира змия и запълзяла към мъртвата принцеса.
— Няма да ти дам да лазиш по моята мила! – викнал войникът. Измъкнал си ножа и разсякъл змията на три.

На другия ден, през същата дупка, подала главата си втора змия. Погледала мъртвата си сестра и веднага изчезнала. След малко донесла в уста три златни листчета, сложила ги на разсечените места и мрътвата змия оживяла. И двете бързо се скрили в дупката, а златните листенца останали в гробницата.

Всичко това станало пред изумения поглед на войника. Той ce досетил, че златните листчета притежават животворна сила, та, може би, ще съживят и принцесата.

Сложил едното листче върху устата ѝ, а другите две — на очите. Едва сторил това и кръвта на царкинята се раздвижила, полека-лека започнала да диша, лицето ѝ постепенно поруменяло и само след минута отворила очи. Изправила се жива и здрава!
— Къде съм? – попитала тя.
— При мен си, мила жено, – отговорил мъжът, и ѝ разказал, какво се е случило с нея, и къде са.

След това отишли при вратата на гробницата и започнали с всички сили да чукат и викат. Чул ги пазачът на гробищата и веднага казал на царя. Изпълнен с радост, царят бързо пристигнал с каляска при гроба, отключил вратата и прибрал милите си чеда.

Войникът прибрал вълшебните златни листчета и ги поверил на своя най-верен слуга. Разказал му какви са и как се предизвиква животворната сила и накрая заръчал:
– Пази ги добре и ги носи винаги в себе си. Кой знае, може пак да потрябват!

През втория си живот младата царска дъщеря много се променила. Скоро след излизането от гроба, мъжът ѝ поискал да се разходят до родния му край. Трябвало да се пътува по море. Тръгнали.

През това пътешествие царкинята съвсем забравила своите съпружески клетви вечно да обича мъжа си. Забравила дори, че той ѝ дарил този втори живот.

Една нощ тя изчакала мъжът ѝ да заспи и повикала капитана на кораба. Двамата заедно сграбчили заспалия и го хвърлили в морето. После заповядала да се върнат при баща ѝ, като се наговорили с капитана да кажат, че мъжът ѝ умрял ненадейно по пътя. Освен това тя обещала да похвали капитана и да измоли позволение двамата да се венчаят, а щом царят умре, те да царуват.

Но верният слуга, койтo пазел трите златни листенца, видял всичко. Незабелязано той откачил една спасителна лодка от кораба, седнал в нея и заплавал в морето. Големият кораб се обърнал и потеглил обратно, а слугата с малката лодка успял да извади от водата удавения си господар. Сложил златни листенца върху устата и очите на мъртвеца и го съживил.

Загребали двамата здраво с веслата, изпреварили големия кораб и пристигнали първи при царя. Той ги разпитал какво се e случило и те му казали как е постъпила дъщеря му. Той не можел дa повярва, че тя може да постъпи толкова лошо.
— Истината трябва да се провери, – казал царят.

Скрил ги в съседната стая и седнал да чака завръщането на дъщеря си. Не се минало много време и царският кораб пристигнал. Царската дъщеря и капитанът се явили в палата, уж изпълнени със скръб.
— Защо се върна и къде е мъжът ти? – попитал баща ѝ.
— Ах, татенце! – отвърнала тя, – мъжът ми по пътя ненадейно се разболя и умря. Ако не беше този добър капитан да ме теши и подкрепя по пътя, щях да съм умряла от скръб. Той видя как издъхна мъжът ми и ще ти разкаже всичко подробно.
— Ей-сега ще съживя умрелия ти мъж, – рекъл царят и отворил вратата на стаята, в която войникът бил скрит. Когато жената видяла мъжа си, останала поразена. Тутакси паднала на колене и почнала да моли за пощада.
— Не! Няма милост за тебе, – извикал царят. – Когато беше умряла съпругът ти драговолно жив влезе в гроба и успя да те съживи. В благодарност ти го издебна да заспи и го хвърли в морето. Ти ще получиш заслуженото си наказание!

След това царят заповядал да качат дъщеря му и капитана в един пробит кораб и ги тласнали обратно навътре в морето.

ПУБЛИКАЦИЯ: Три златни листа в. Славейче бр. 25 – 26 1907, превод Нанин, РЕДАКЦИЯ: Лорета Петкова, ИЛЮСТРАЦИЯ: Love, Madame Endora’s Fortune Cards

Всичкитворби