Натежали дългите години на една стара върба. Тя клюмнала и се навела безпомощно над дълбоката река.
По пътя минали трима шопи – три умни глави. Видели върбата, спрели се и се замислили:
– Що ли мисли тая старица над тая бистра водица?
– Трябва за вода да е жадна!
– Хайде да я напоим!
– Няма кофа, братя, как ще я напоим?
Най-умният рекъл:
– Ще се хвана аз за клоните й – ще увисна, ще се хване друг за краката ми – ще увисне, ще се хване третият за неговите и той ще увисне. Ще натегнем, ще наведем върбата над водата и ето ти – станала добрината.
Рекли и направили го.
Хванал се най-умният за клоните и увиснал. Вторият увиснал за краката му, а третият увиснал за краката на втория.
Натежали тримата и върбата почнала да се навежда. Но ръцете на първия почнали да се изплъзват и работата станала опасна.
– Дръжте се, братя – извикал той, – да си плюя на ръцете!
Хванали се яко те, а той откачил ръце да плюе на тях.
И… хоп – цамбурнали тримата умници във водата и се удавили.
КРЕДИТ: „Три умни глави“, 1908г. – Елин Пелин;
