Бай Падежко, нашият известен бакалин, е много любопитен човек. Всичко иска да знае и за всичко пита. Дойде някой в бакалницата му да купи нещо за пет пари макар – бай Падежко ще почне да го разпитва: “3ащо ти е? Че как така? 3ащо не вземеш повече? Друг път взимал ли cи?” u пp. и пр.
Ако някои нещо си приказват на пътя, той се приближава тихо до тях, спира се и почне уж да зяпа по небето, а в същото време ушите му в чуждия разговор.
Когато пък пийне – остави го. Всякъде обича да надзърне, всякъде да надникне и да бръкне. Веднъж щеше да падне в селския кладенец, защото бе се навел да види дълбок ли е.
С една дума бай Падежко обичаше всякъде да си въвира главата.
Веднъж той се връщаше пиян от друго село, дето бе ходил на сватба. Като вървеше край реката, видя една стара прогнила върба. На дънера ѝ имаше дупка като долапче. Това привлече любопитството на бай Падежко. Той се спря и почна да размишлява:
– Това я някой полог. Ако има яйца – не е лошо. Или не – това е скривалище: тук някой разбойник е скрил ограбените жълтици – ох, ако ги пипна!
И окуражен от тия сладки размишления, бай Падежко се наведе и надникна в дупката. И с такова любопитство си набъка главата, че носът му потъна цял вътре.
Отведнъж бай Падежко извика страшно и отскочи назад. Носът му бе допрял до един таралеж, който сладко си спеше в дупката.
Таралежът в страха си бе се вчепкал за пиянския нос на бай Падежко и се държеше яката.
Бедният селски бакалин само ревеше от страх и не смееше да пипне страшното и бодливо нещо.
Бай Падежко помисли, че самият нос му е пораснал на топка с остри бодили. И уплашен, той припна и отнесе страшния си нос при благоверната си съпруга госпожа Падежковица – да го лекува.
КРЕДИТ: „Трето приключение на бах Падежко“ – Елин Пелин;
