Битови приказки

Треска тригодишна

2мин
чете се за

В едно планинско село, заедно с жена си и децата, живеел Чичо Стоян. Една вечер се връщал от съседно село и като пресичал гората чул вой на вълци. Нямал с какво да се защити, та се уплашил и бързо се качил на едно дърво. От там се заслушал отде вият вълците. Едвам се успокоил, че са далече, когато се стреснал от глас току под дървото, на което бил качен. Гласът изобщо не приличал на човешки – не бил ни зверски, ни птичи. Нещо страховито и студено имало в него. Скоро разбрал, че това била Баба Шарка. Тя викала:
– Мари-мари-мари-и-ий, болести бабини, елате тука!

С леден повей под дървото кацали ужасните болести, дето морят и терзаят човеците. Щом се събрали, Баба Шapкa започнала да разпитва коя къде е била и какви ги е вършила. Щом ѝ разказали, тя почнала една по една да ги учи къде да отиде и кого да измъчи:
– Ти, Епидемийо Грипна, ще идеш в Мадрид. Ще си пръснеш войската по целия град и там бди строго – когото хванеш, карай до смърт.
– Ти, Охтико, ще се заселиш в София, ще захванеш от единия край, че до другия и гледай да не пропускаш: хващай-пущай, колкото богато да презимуваш.
– Ти, Пневмонийо, заминавай за Пловдив, па прескочи и до Търново. Задръж се колкото може повечко.
Най-накрая останала ненаредена тригодишната треска.
– А аз къде да отида? – попитала тя.
– Ти, – рекла бабата, – върви при чичо Стоян, в селото сгушено ей там в долчинката. Утре като седне да обядва, ти се пъхни в първата му хапка и той ще те лапне.
– Добре! – изсвистяла мразовито тригодишницата.

След това се изгубили и всичко утихнало.

На другия ден Чичо Стоян седнал на трапезата да обядва и до себе си сложил един кози мях. Топнал първия залък, но вместо в устата си, го пъхнал в меха и веднага здраво му завързал отвора. Жена му и децата изумено го гледали и отворили уста да го разпитват, но той им сторил знак само да мълчат и да гледат. Минали трийсет минути и мехът започнал да се надува и да трепери толкова, че чак заподскачал. След още петнайсет минути се изпотил – вир вода. Чичо Стоян успял да затворил треската, закачил меха под стряхата и там я държал три цели години.

Козият мях не спирал да се тресе и поти, та децата от махалата се сбирали да гледат какви ги върши болестта, но отдалече. Щеше да си стои затворена там и днеска, но една пуста котка прояла меха и треската избягала.

ПУБЛИКУВАНА: Тригодишната треска, в.Славейче, бр.20, 1908 – Чичо Стоян, РЕДАКЦИЯ: Лорета Петкова, КОРИЦА:

Всичкитворби