Вървял веднъж Хитър Петър замислен, загледан надолу. Главата му така била провиснала, че вратът му лъскал оголен. След него крачел богаташкият син и просто от кеф лепнал една здрава плесница по оголената шия на Хитър Петър.
Какви богаташки синове имало по нашите земи някога – не по-добри от сегашните! Вироглави и прости – без срам и без страх от никого. За тях няма училище, няма работа. По цял ден вилнеят като побеснели кучета и ако не сторят някоя пакост, вечер не могат да заспят.
Нямало какво да направи беднякът, защото и той се страхувал от богаташа. Решил да иде при дядо поп и да се оплаче. Заварил го да пише поменици. Дядо поп вдигнал глава, изслушал го и накрая рекъл:
– Ех, бай Петре, това е дребна работа. Щом видя момчето, ще го накарам да те почерпи в отплата една кана вино, че да му простиш – и пак се навел над работата си.
Като чул тази оправа, Хитър Петър лепнал една плесница по оголения попски врат, па рекъл:
– Щом една плесница е дребна работа и струва колкото кана вино, сега и аз съм ти длъжник със същото. Затова си прихвани моята кана вино от богаташкия син и дай боже твоята дума да му налее ум в главата.
КРЕДИТ: Тази творба е част от Хитър Петър или Отбор забавителни приказки за разсмивание, разговарене и разтуха, кн. 1, РЕДАКЦИЯ/ ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2021;
БЕЛЕЖКА: Името на творбата не е част от оригинала.
