Аз познавам две врабчета – две братчета. И вам може би са познати тия мънички крилати. Топчо вика се едното – топчесто му е телото. Зрънчо другото наричат – много зрънчица обича. Топчо в града живее, но с това не се гордее. Зрънчо е от село Люто, с лютия пипер прочуто.
Жега страшна бе станала, та земята бе спукала. Душно стана в равнината. Топчо бяга в планината, да се скрие на прохлада. Там за чудна изненада срещнаха се двата братя до реката във гората. То бе радост чиста, шумна и сърдечна, и безумна. От години разделени, срещнаха се възхитени.
Почна разговор сърдечен, вдъхновен и бързоречен.
Топчо: Как така бе, Зрънчо златен, да те срещна в планината?
3рънчо: Душно стана в равнината и бегах от маранята. На прохлада да летувам, нерви слаби да лекувам. Сокол, птица кръвожадна, преди месец ме нападна. Страх сърцето ми раздруса и ми нервите покъса. В планината растат билки лековити, миризливи, ще стоя при тях на трънът, силите ми да възвърнат.
Топчо: Планината е за птици санаториум чудесен, скоро пак ще да запееш весела и здрава песен. А в село как живееш, как старееш?
3рънчо: Там живея си спокойно в стряхата на чичо Стойно. Накъдето се обърна, намират се разни зърна жито, просо и пшеница, трохи в някоя паница, в някоя копаня трици. Ех, добре е там за птици. А ти, Топчо, как си, драги? Кажи някои думи благи. Във града сте вий честити, все нахранени и сити.
Топчо: Както мислиш, не така е! Живот мъчен в града е. Коли хвърчат като хали там по всичките квартали. Писък, шум до небесата ти разтърсват вред душата. Обръщаш се и трепериш не мож храна да намериш. В улиците пълно с хора, с крака тежко подковани, зарад някаква трошица ще те стъпчат като мушица.
3рънчо: В село хубаво сега е. Слънце весело сияе. Ниви златни се люлеят и жетварки сладко пеят. По полета, по баири плъзнали са бригадири. Прокопаха планините и заприщиха реките. За всички малки птици опънаха електрически жици. По тях кацаме волно и люлеем се спокойно. Ний развъдихме врабчета и пратихме ги в боаза – пълен с моми и момчета, кои правят път чутовен там през камъка вековен: да им пеят, да ги славят и труда им да усладят.
КРЕДИТ: „Топчо и Зрънчо“ – Елин Пелин;
