Битови приказки

Търпение

3мин
чете се за

Радкината майка насади квачката в полога.
– Хайде, кокошчице, – рече ѝ тя, – да ми излюпиш хубави пиленца.
– Мамо, колко пиленца ще ни излюпи? – попита Радка.
– Сложих десет яйца. И толкова пиленца трябва да се излюпят.
– Мамо, как ще се излюпят?
– Как ли? Ами квачката ще лежи над яйцата, те ще се стоплят и от всяко ще излезе пиленце.

Радка помисли малко и попита майка си:
– Ами ако седна аз над тях, ще се излюпят ли пиленца?
– Ти нямаш търпение, миличка.
– Какво търпение?
– Да седиш над яйцата, както седи квачката, докато се излюпят пиленцата.
– Не мамо, и аз имам търпение. Дай ми само яйца да седна…
Майка ѝ се усмихна и каза:
– Добре, ще видим какво ще излезе. Ето ти едно яйце.

Радка взе яйцето, зави го в мека кърпа, сложи го в сандъчето, при играчките си и седна отгоре. Майка ѝ излезе и остави Радка да мъти пиленца.

Седи Радка, поглежда квачката и си повтаря:
– Ще правя каквото прави тя.
А квачката седи в гнездото, мълчи, даже глава не помръдва. И Радка седи и я гледа.

Мина малко време. Квачката продължава да седи, а Радка започна да върти глава насам-натам.

Мина още малко време. Радка стана и рече:
– Нека квачката да си седи сама. Аз искам само да видя как се излюпват пиленцата.

Тя седна на малкото си столче до квачката и зачака. След малко ѝ стана скучно. Радка стана и отиде при майка си.
– Защо стана, миличка? – попита майка ѝ. – Нямаш ли търпение?
– Мамо, накарай квачката по-бързо да излюпи пиленцата.
– Няма да ме послуша, миличка.
– Ще те послуша, мамичко.
– Ами ти ще ме послушаш ли?
– Ще те послушам.
– Тогава, веднага да пораснеш до тавана.
– Не мога, мамо.
– Точно като теб и квачката не може да излюпи пиленцата по-рано от определеното време.
– А кога ще ги излюпи?
– След двадесет дни, миличка. Ще потърпиш ли докато се излюпят?
– Ще потърпя. Много ще търпя.

И Радка седна пак на малкото си столче да гледа квачката. А тя лежи кротко и не мърда от мястото си. Омръзна на Радка да чака и излезе да играе на двора. После пак се върна при квачката да провери дали са се излюпили пиленцата.
– Още не са! – и пак изскочи навън да играе.

Изминаха така двадесет дни. Рано сутринта майка ѝ я повика:
– Стани, Радке, стани! Ела да видиш пиленцата!
Радка скочи от леглото и радостно загледа пиленцата.

Те писукаха и се гушкаха под майка си.
Радкината майка им пръсна просо и те лакомо закълваха. Радка ги броеше на пръстчетата си.
– Гледай, мамо, колкото пръстчета имам на ръцете си, толкова са и пиленцата. Но мамо, аз не видях как пиленцата излизат от яйцата.
– Защо не видя?
– Нямах търпение, мамо…

КРЕДИТ: „Търпение“, Детелюбов – сп.Пчелица, кн.7 1931; РЕДАКЦИЯ: ©prikazki.eu 2021; ИЛЮСТРАЦИЯ: сп.„Пчелица“

Подобни приказки