Сиромах човек какви ли занаяти не учи и не променя! От едно-друго чичо Пейчо станал шивач. Научил да шие аби и потури, но най му прилягало да шие калцуни. Калцуните са ботуши от вълнен плат. Чичо забождал иглата на калпака си, пущал ножицата в джоба, подпирал се с метъра вместо с тояжка и тръгвал, където го повикат. Ходел да шие по къщите. Там го хранели.
Един ден чичо скръстил нозе до огнището в малка къща. Многолюдно било семейството в тази къща. Шивачът започнал да крои калцуни, а стопанката сложила на огнището голямо гърне с боб. Скоро бобът кротко закъкрил. От време на време една след друга минавали снахите, дъщерите – подклаждали огъня и всяка посолявала боба. Чичо Пeйчo, като видял това, и той отхлупил гърнето – посолил боба.
На обед всички заедно седнали да се хранят. Домакинът пръв взел лъжицата, сръбнал, свил уста и сърдито рекъл на жените:
– Изглежда, само шивачът не е солил боба!
– Аа-а, и аз го солих – усмихнат признал чичо, – но помислих: Такъв е редът във вашата къща!
