Свири дядо и си пей:
„Тилилей, тилилей!
Имах баба Цървулана,
баба умна и разбрана,
по седмица не ядеше,
а по месец не предеше.
Само сбираше грошовци,
да си купим чифт воловци;
две козици хубавици
като гиздави царици,
да ни дават млечице,
а млякото – масълце.“
Свири дядо и си пей:
„Тилилей, тилилей!
Ала стана, каква стана,
тръгна баба Цървулана,
тръгна утром за гората
на комшията с колата –
сухи съчки да докара,
сухи съчки два товара.
Зад долища и баири,
пуста Меца я задири.
Мойта баба Цървулана
сдругари се със Мецана,
че имала малко мече
като мъничко човече.
Него щяла да отхрани,
да го гледа, да го брани.
Не ѝ трябвали грошовци,
ни козички, ни воловци…“
Свири дядо и си пей:
„Тилилей, тилилей!“
КРЕДИТ: „Свири дѣдо“ – И.Стубелъ, из сп. Детска радость, кн.1, 1927 – 1928 г.;
