Митове & Легенди

Сто годишният старец

4мин
чете се за

На малката ми дъщеричка Рут.

На път към Тиберия, император Адриан видял един старец с дълга бяла брада, да засажда дръвче и много се учудил.
– На колко си години? – попитал императорът.
– Ваше височество, – отвърнал той гордо, – днес имам рожден ден. Навършвам точно сто години.
– Защо чак сега садиш това дърво? – попитал императорът. – Ако се беше трудил достатъчно на младини, сега щеше да имаш достатъчно за старините си.
– Аз не стоях без работа на младини, – отвърнал старецът, – и се надявам да опитам плодовете на това дърво.

Щом чул това, императорът направо се смаял.
– Със сигурност, – подел той, – ще са нужни години на фиданката, която току-що посади, да стане голямо дърво и да даде плодове. Наистина ли се надяваш да живееш толкова дълго?
– Защо не? – отвърнал мъжът. – Ако такава е волята Божия, може да остана жив още сто години. Каквото Бог отреди. Ако ли не, ех тогава плодовете ще останат за синовете ми. Моят баща също остави плодовете на труда си на мене.
– Ти си стар на години, но си млад по душа, – отвърнал замислено императорът. – Аз няма да те забравя, и ако доживееш да опиташ плодовете на тази смокиня, донеси ми няколко в палата.

Годините се изтърколили и един ден много възрастен мъж се изправил пред портите на палата с кошница зрели смокини в ръка.
– Искам среща с императора, – казал той на пазачите. – Преди много години, на моя стотен рожден ден, аз засадих смокиня, а императорът нареди да му донеса първите плодове от дървото в палата.

Пазачите се разсмели на тази история, но все пак съобщили на императора, който веднага заповядал да доведат човека пред него.
– Какво искаш от мен? – попитал той.
– Господарю, – отвърнал старецът, – аз съм човекът, стар на години, но с дух на младеж, когото видяхте на стогодишния си рожден ден да засажда дърво. Вие сам пожелахте, ако доживея, да ви донеса от първите плодове.

Императорът си спомнил и толкова се зарадвал, че с удоволствие приел смокините и заповядал на своите войници да напълнят кошницата на стареца със злато. Щом старецът си заминал, великият съветник казал на негово величество:
– Този човек е евреин. Защо му оказахте толкова висока чест за няколко шепи смокини?
– Замълчи, – го спрял императорът. – Защо да не почета някой, който самият Господ Бог толкова много почита?!

Когато старецът се прибрал у дома, жената на съседа му видяла кошницата, пълна със злато.
– Откъде взе това богатство? – попитала тя изумена.
– От палата, – отвърнал той, – в замяна на кошница смокини.

Жената веднага се втурнала вкъщи при своя съпруг.
– Съпруже, – извикала тя въодушевено. – Ще станем много богати, толкова, че да си купим даже палат, стига да сториш каквото ти кажа. Напълни най-голямата кошница, която намериш, със зрели смокини и ги занеси в палата. Императорът толкова много обича смокини, че в замяна ще ти напълни кошницата със злато.

Съпругът не повярвал на това, докато не научил за късмета на съседа си. Тогава нарамил огромна кошница смокини, толкова тежка, че едва я носел, и поел към палата.
– Позволете ми да ида при императора, – казал той на пазачите.
– Че каква работа имаш ти при негово величество? – попитали те изненадани.
– Искам да му дам тази кошница смокини в замяна на злато.

Пазачите избухнали в бурен смях и съобщили на императора, че някакъв луд с кошница смокини е дошъл на портата.
– Доведете го, – казал развеселен императорът.

Въвели човека с огромната кошница при императора.
– Моля за милост, Ваше величество, – рекъл той. – Приемете тези смокини и напълнете кошницата ми със злато, както на моя съсед, стария евреин.
– Оказал ли ти е Господ Бог някаква чест? – го попитал императорът. – На мен ми се струва, че те е опозорил, като те е направил кръгъл глупак. Ще получиш награда, достойна за глупак. Ще стоиш прав в двора на палата с твоите смокини.

Човекът се подчинил, като си мислел, че ще получи кошница злато, но вместо това, по указание на императора, пазачите започнали да го замерят със собствените му смокини.

Огорчен ужасно, клетникът забързал към дома и разказал всичко на жена си.
– Всичко е по твоя вина, – изплакал накрая.
– Трябва да си много благодарен, – за негова изненада отговорила тя.
– Какво искаш да кажеш?
– Трябва да си много благодарен, – отвърнала тя, – че старият евреин е засадил смокиня, а не кокосова палма. Помисли си само какво щеше да стане, ако те бяха замеряли с кокосови орехи!?

КРЕДИТ: The Man who was a Hundred Years Young – Jewish fairy tales and fables, Aunt Naomi (Gertrude Landa) 1908, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА: Старинна ботаническа рисунка, неизв. художник

Всичкитворби