Меци-мецани
Тръгнали меци-мецани
В премени нови, отбрани,
Наред се тринки нареждат,
Една се друга поглеждат,
Една се друга подритват,
Една се друга подпитват:
– Какво ли, мецо, ще стане
На тия градски мегдане,
Ако се някой досети,
Че не сме момци напети,
Ами сме меци-мецани
От тия пусти балкани?!
Зайо-Байо
Зайо-Байо със колата
из полето, край нивята,
весел кара си децата,
но подрипва жаба стара,
Зайо-Байо в бяг ударя,
а по него и товара.
***
Тъка, тъка пиленца,
какините птиченца,
ха, клъвнете по зрънце,
после искам по яйце!
Първи сняг
Сняг заваля и затрупа,
белна се гората,
чуруликат и си викат
птички по стъблата:
„Чик-чирик, чик-чирик,
как е светло, бяло,
но едно е само лошо,
да се не видяло,
че на тоя бял парцалко,
под кожуха хладни,
се зрънцата вече скриха,
а пък ний сме гладни!…“
Суроваки
Снежна, сурова година –
да ни е честита!
И от днеска до амина –
радост до насита!
Изобилен плод в градини,
пшеница по ниви
и в кошари все близнета
агнета игриви!
Снежна пролет, здраво лято,
плодовита есен,
по горите, по полята
и дома ви – песен!
Сечко
Топъл ветрец олюлява
смръзналите клони.
Ето Сечко наближава
студът да прогони.
Вред синее се небето,
тихо и лъчисто;
кат душата на детето
ясно, светло, чисто.
Христос възкресе!
Утре е Великден –
Рано ще се вдигнем
И нощеска всички
Надали ще мигнем.
Па макар да легна,
Сал едно ще стане:
Зная, че до утре
Сън не ще ме хване.
Ами нек се рано
Облечем, обуем,
И „Христос възкресе“
В черквата да чуем.
в. Славейче, бр.30-31, 1907
ИЛЮСТРАЦИИ: Старинни картички
