Справедливата присъдата

Имало едно време един беден селянин на име Сехти, който живеел в Солената равнина. Веднъж той рекъл на жена си:
– Дойде време да закарам сол в земите на Египет.
Съпругата опекла хляб за пътуването, а Сехти натоварил торбите сол на магарето, сбогувал се и потеглил.

След десет дни селянинът пристигнал в Египет и свърнал по обществения път край реката, който водел към града. Встрани, насред житната си нива, живеел Хемти, а посевите му стигали досами пътя, който в този участък бил толкова тесен, че хората едва минавали. Като нищо някой можел да падне в реката.

Когато Хемти забелязал селянина с магарето да се задава в далечината, си рекъл: „Ако днес боговете са благосклонни, ще отмъкна на този и магарето и товара.“ – и викнал на слугите си:
– Бързо донесете една рогозка.
Те я донесли, а той я разстлал на пътя, който минавал край неговата нива.

Щом селянинът приближил, Хемти му извикал:
– Внимавай магарето ти да не стъпва по хубавата ми рогозка!
– Ще внимавам – отвърнал Сехти и повел магарето по края на нивата.
Животното веднага използвало сгодния случай – навело се и лапнало стиска класове.
– Махай магарето си от нивата ми! – развикал се Хемти, който само това чакал.
– Аз не исках да влизам – отвърнал селянинът, – но ти си прострял тази рогозка на пътя, който е за всички ни.
– Ще ти взема магарето, задето ми открадна пшеницата. От днес нататък то ще работи за мен.
– Не може да крадеш магарето ми! – възразил Сехти. – Великият номарх ще отсъди справедливо в моя полза.
– Аз съм негов предан слуга и ти отнемам магарето! – викнал Хемти като дръпнал поводите от ръцете на смаяния селянин. – От днес нататък то ще работи за мен.

Клетият Сехти седнал на пътя, горчиво заплакал и започнал да моли боговете за помощ.
– Върша само добро и винаги помагам на хората. Опазих рогозката на този човек, но кой може да спре едно магаре, ако реши да лапне стиска трева.

Четири дни и четири нощи клетникът напразно зовял боговете. Вдигал толкова шум, че накрая Хемти се върнал с една дебела тояга. Набил Сехти и го изгонил, без да му върне ни магарето, ни солта.

Сехти продължил към града и отишъл право пред дома на великия номарх. Цял ден седял пред вратата и шумно зовял боговете за помощ:
– Върша само добро и винаги помагам на хората. Въпреки това несправедливо ме обраха.

Вечерта великият номарх излязъл пред дома си, а Сехти още по-силно заплакал:
– Моля, Превелики Господарю, поправете неправдата, която ме споходи. Нека писарят запише моята история. Хемти ми отне магарето и цял товар сол.
– Моят писар ще запише твоята история – отвърнал великият номарх. – Утре ще я прочета в Залата на Справедливостта. Законът на фараона е еднакъв за всички. Ако има неправда, ще бъде изправена.

На другия ден великият номарх прочел историята на Сехти и Хемти на заседателите в съдебната зала. Те попитали:
– Къде е свидетелят? Трябва ни свидетел, иначе не можем да повярваме на тази история.
Нямало свидетели, които да потвърдят, че Хемти е отмъкнал магарето на Сехти.

Селянинът се обърнал към великия номарх:
– Господарю, моля да изправите неправдата, която ми бе сторена. Върнете ми магарето и солта.
Великият номарх отговорил:
– Ти нямаш свидетели.
– Аз нямам свидетели – отвърнал Сехти, – защото съм беден човечец от Солената равнина.

Тогава великият номарх завел Сехти пред фараона на Египет. Сехти се изправил пред великия владетел и разказал всичко, както се било случило. Накрая помолил:
– Господарю мой, моля да изправите тази неправда.
Фараонът се обърнал към великия номарх:
– Вземи всичко, което Хемти притежава, и го дай на този селянин от Солената равнина. Нека нашир и длъж се знае, че фараонът съди справедливо и бедни и богати.