Според мястото – и мярката

Един човек ходел с каручката си от село на село, продавал разни басми и се прехранвал. Веднъж, като минавал през една гора, срещнали го разбойници.
– Стой!
Човекът спрял каруцата.
– Къде отиваш? – попитали го разбойниците, като уловили коня му.
– Ходя по селата, та продавам басми.
– Дай стоката да я видим!
Човекът извадил няколко топа басми.
– Как я продаваш? – попитали разбойниците, като харесали един топ.
– Десет лева метърът – отговорил продавачът.
– Добре! Отрежи ни пет метра – казали разбойниците.
Човекът извадил метъра и почнал да мери.
– Не, ние не признаваме твоя метър. Иди да отсечеш ей онзи прът в гората – посочили му те един дълъг прът – и с него ще ни отмериш.
Човекът нямало какво да прави – отишъл, отсякъл пръта и почнал да мери. Разбойниците гледали отстрана.

Човекът отмерил един прът, отмерил два пръта и току се засмял.
– Защо се смееш? – попитали разбойниците строго.
Човекът отговорил:
– Помислих си: на каквото място сте ме намерили – и тая мярка ми се вижда малка, затова се и засмях…