Битови приказки

Сокол и гълъбчета

Летели, летели, два гълъба бели. Летели над зелените поля, над узрелите нивя. Било утро, мило лятно утро. Въздухът бил чист и пресен.

Двете гълъбчета с радост се гмуркали в него. Вдигали се високо, високо чак до синьото небе. Спущали се ниско, ниско, над зелените гори. Крилцата им проблясвали на слънцето като сребро.

Видял ги из горите сив сокол, със сиви очи, с крива човка, с остри нокти. Спуснал се соколът да ги хване.

– Ей, соколе, сив соколе, остави двете гълъбчета. Ще направя лък, ще опъна остра стрела и в сърцето ще те ударя. Що ти правят тия бели гълъбчета? Остави ги да си хвъркат на широко, на високо. Ей соколе, сив соколе, остави гълъбчетата, че ще се прицеля с татковата тънка пушка и в сърцето ще те ударя.

КРЕДИТ: Стихотворението е отпечатано в „Пенкини картинки“, кн.5, 1904; РЕДАКЦИЯ: ©prikazki.eu; КОРИЦА: народни мотиви;

Подобни приказки