Битови приказки

Сливи за смет

Препоръчва се за възраст над 5 год.
1мин
чете се за

Един човек имал син. Когато детето му пораснало достатъчно за женене, бащата се замислил как да го ожени за добро момиче, че да са си лика прилика. Най-после намислил.

Натоварил една кола със сливи и тръгнал по селата да ги продава.
– Хайде, сливи давам за смет, сливи за смет!

Разтичали се селяните и всеки бързал да си купи сливи за смет. Жени, моми, невести започнали да метат къщите си и да се надпреварват, коя повече боклук да събере, та повече сливи да получи.

А боклук дал господ, колкото искаш. Една носи цял чувал, друга цяла крина, трета цяла престилка – носят и се хвалят.
– Я гледай колко смет сме събрали, добре че дойде този щур сливар да го дадем, че кой знае къде щяхме да го денем.
– Аз този събрах и имам още толкова да събирам!
– Пък аз цяла година да събирам, не мога го събра. Ами рекох, хайде на бърза ръка да смета колкото мога, че ми се похапват сливки.

Събира човекът боклука, дава сливи, всички доволни, и той весел, не може да се нарадва и насмее.

Най-после дошло едно хубаво момиче и стиска нещо в едната си ръка. И тя сливи ще купува.
– Ех, дъще, много малко си събрала! – зачудил се сливарят.
– Бих донесла повече, чичо, но нямаме. Не държим боклук, едвам аз и мама сме измели този прашец от огнището.

Човекът това и чакал. Разбрал, че такова чисто момиче ще бъде добра къщовница и я поискал за невеста на сина си.

КОРИЦА: Българка от Западна Македония, худ. В. Антонов, 1906

prikazki.eu