Битови приказки

Славеят

2мин
чете се за

Kpaй ромолящата рекичка се простираше чудна хубава градина, отрупана в цветя. Розите разтваряха своите червени цветове и изпълваха въздуха с аромат. Лалетата, кърваво червените лалета, проблясваха на слънцето, а срамежливите незабравки подаваха главици изпод зелените листа.

Привечер, Биатрикс Потър, около 1902

Всяка сутрин в градината идваше едно момиченце. То тичаше от цвят на цвят, вдишваше омайния им аромат и весело се смееше.

Една сутрин то влезе в градината и възкликна изненадано. Там на едно клонче висеше клетка и в нея пърхаше прекрасен славей. Очите на момиченцето светнаха от радост. Tе ненаситно гледаха славея и сякаш нашепваха:
„О, аз те обичам, мило птиче! Ще чистя красивата ти клетка и щe я сложа тук на клончетата на ароматната роза. Ще ти е добре. Ще живееш и ще се наслаждаваш на аромата на цветята…“

Дълго се наслаждава русокосото момиченце на славея и дълго веселите му очички гледаха как се блъска бедното птиче в стените на клетката.

На следващия ден, още в зори, момиченцето заприпка към градината. Носеше зрънца и прясна водичка за славея. Промъкна се между кичестите рози и се изправи пред клетката, но внезапно извика ужасено…

Славеят лежеше неподвижен, с разперени крилца и окървавена човчица. Цяла нощ се беше блъскал и мятал из клетката. Искаше да се освободи, да полети към върха на брезата и там, от висините да запее дивната си песен… Дълго се беше борил с желязната клетка, докато накрая спря да бие сърчицето му.

Момиченцето гледаше уплашено. Цветятя ухаеха омайно, розата бе разтворила нови цветове с кървави листенца, по които трепкаха слънчеви зайчета и блестяха капки роса… бистри сълзици.

КРЕДИТ: „Славеят“, Cт. Чешмеджиев – сп.„Пчелица“, 1917; РЕДАКЦИЯ: ©prikazki.eu;; КОРИЦА: фолклорен мотив;

Подобни приказки