Вълшебни приказки

Славея и розата

11мин
чете се за

На Карлос Блекър

Обеща да танцува с мен, ако ѝ поднеса една червена роза“, – проплака младият Студент. „Но в цялата градина няма цъфнала ни една.“

От гнездото в зеления дъб, Славея чу това и в почуда подаде главичка иззад гъстите  листа.
– Ни една червена роза в цялата градина! – хлипаше младежът и красивите му очи се изпълниха със сълзи. – Ах, от колко дребнички неща понякога зависи щастието. Изчел съм всичко написано от мъдреците и всички тайни във философията са ми познати, но липсата на една червена роза ще обрече живота ми завинаги.
„Най-накрая срещнах някой, който истински е влюбен,“ рече си Славея. „Нощ след нощ пях за него, макар и да не го познавах; нощ след нощ разказвах за любовта му на звездите и ето, че го срещнах. Косата му е тъмна като цветовете на зюмбюл, устните му са червени като розата дето я бленува, от страст лицето му е бледо като слонова кост и скръбта е сложила печат на неговото чело.“

„Принцът дава утре бал“ стенеше Студента, „и моята любима ще е там. Ако ѝ поднеса една червена роза, ще танцувам с нея до зори. Ако ѝ поднеса една червена роза, ще я прегърна, а тя ще склони глава на моето рамо и ще отпусне ръка в ръката ми. Но няма ни една червена роза в моята градина и ще седя самотен, а тя ще ме подмине. Няма дори да ме погледне, а сърцето ми ще се разбие.“
– Той е истински влюбен – каза си Славеят. – Това, за което аз пея, той го страда – което ми носи радост, на него му причинява мъка. Разбира се Любовта е прекрасно нещо. Тя е по-ценна от изумруди, и по-ценна от най-скъпите опали. Перли и нарове не стигат да се купи, нито се предлага на пазара. Не може да се спазари от търговци нито да бъде измерена в злато.

– Музикантите ще седят в галерията – каза Студента – и ще свирят на своите струнни инструменти и моята любима ще танцува под звуците на арфа и цигулка. Ще се носи леко, сякаш краката ѝ не докосват пода, а придворните докарани в пищни дрехи ще се скупчат около нея. Но с мен тя няма да танцува, защото нямам да ѝ дам червена роза – и се хвърли на земята в зелената трева, зарови лице в шепи и заплака.

– Защо плаче? – попита Зеления Гущер като притича покрай него с опашка вирната нагоре.
– Наистина защо? – обади се и Пеперудата, пърхайки с крилца след слънчевата си баня.
– Наистина защо? – прошепна и Маргаритка на съседа си с нежен тих гласец.
– Плаче за една червена роза – отговори им Славея.
– За червена роза? – извикаха всички. – Ама че глупост! – и Гущерът, който си падаше малко нещо циник направо се разсмя на глас.
Но Славея разбираше тъгата на Студента така добре. Смълча се на дъбовото дърво и дълбоко се замисли за мистерията на Любовта.
В миг разпери кафеникавите си крилца и се извиси във въздуха. Като сянка премина над горичката, като сянка се понесе над градината. Точно в средата ѝ растеше прекрасен розов храст и малката птичка кацна точно на него.
– Дай ми една червена роза – извика то – и аз ще ти подаря най-сладката си песен.
Но храста поклати глава.
– Моите рози са бели – отговори. – Бели като морската пяна и като снега, който пада през зимата в планината. Отиди до моя брат, който расте до слънчевия часовник и може би той ще ти даде това, което искаш.
И Славеят литна към розовия храст, който се виеше до слънчевия часовник.
– Дай ми една червена роза – извика птичката. – И аз ще ти подаря най-сладка си песен.
Но храстът поклати глава.
– Моите рози са жълти – отговори той. – Жълти като косите на русалката, седнала на трон от кехлибар, по-жълти даже от цветовете на нарцисите изпълнили моравата преди да дойде косача със своята коса. Иди при моя брат, който расте зад прозореца на Студента и може би той ще ти даде това, което искаш.
И така Славеят литна към розовия храст, който растеше до прозореца на Студента.
– Дай ми една червена роза – извика тя – и аз ще ти изпея най-сладката си песен.
Но храста поклати глава.
– Моите цветове са червени – каза той – червени като крачетата на гълъб и по-червени от коралите, които красят в пещерите на морето. Но уви – зимата смрази моите вени, мразът попари моите пъпки, а вятърът изпочупи моите клонки и тази година няма да имам ни една роза.
– Аз те моля само за една едничка роза – проплака Славея – само една едничка роза! Няма ли никакъв начин да я получа?
– Има как – отговори храстът, но е толкова ужасно, че не смея да ти кажа.
– Искам да знам – отговори Славея. – Не се страхувам от нищо.
– Ако искаш червена роза – каза храстът – ще трябва да я отгледаш с музика на лунна светлина и да я напоиш с кръвта си. Трябва да пееш с гърди забити в моя трън. Цяла нощ трябва да пееш дорде трънът прободе сърцето ти и твоята кръв да се влее в моите вени и да стане моя.
– Смъртта е е огромна цена за една роза – отговори Славея. – И животът е много скъп на всеки. Прекрасно е да стоиш в зелената гора и да гледаш Слънцето в златната му колесница и Луната в перлената си каляска. Толкоз сладък е пролетният аромат и толкоз сладки сините камбанки, скрити в долината и билките разцъфнали горе по височините. Но Любовта е по-скъпа от Живота, а и какво е сърце на птичка сравнено със сърцето на човек.
И тя разпери кафеникавите си крилца и се зарея в небето. Премина като сянка над градината и като сянка се понесе над горичката.
Младият Студент още лежеше на тревата и сълзите не бяха изсъхнали в хубавите му очи.
– Ще си щастлив! – извика му Славея. – Радвай се, защото ще получиш своята червена роза. Ще ти я отгледам с музика на лунна светлина и ще я напоя с кръвта от моето сърце. Всичко, което искам от теб в замяна е да бъдеш предан любим. Защото Любовта е по-мъдра от Философията, въпреки всичкото ѝ знание, по-велика от Силата, въпреки всичката ѝ мощ. С пламъци са оцветени нейните криле и с цвят на пламък нейната снага. Устните ѝ са сладки като мед и с аромата на тамян ухае нежният ѝ дъх.
Студентът погледна нагоре и се заслуша, но не можа да разбере думите на Славея, защото разбираше единствено това, което пише в книгите.

Но зеленият дъб разбра и посърна от тъга, защото беше много привързан към птичката, която беше свила гнездо в короната му.
– Изпей ми една последна песен. – прошепна той. – Ще бъда толкова самотен, когато си отидеш.
И Славея запя на зеления дъб с гласче като бълбукаща в сребърен бокал вода.
Когато свърши песента, Студента стана и извади бележник и молив от джоба си.
„Птичката има форма/ тяло“ – каза си той като се отправяше към горичката – това не може да се отрече, но има ли и чувства? Страхувам се, че не. Прилича на повечето артисти: стилни и изкусни, но без искреност. Тя не би пожертвала себе си за другите. Мисли единствено за музика, а всеки знае колко себично е изкуството. И все пак, трябва да се признае, че имаше някои красиви трели. Колко жалко, че те не означават нищо, нито има някаква полза от тях.“ И той влезе в стаята, излегна се на тясното легло замисли се за своята любима и след малко потъна в дълбок сън.

Когато Луната изгря на небето, Славея литна към розовия храст и притисна силно тялото си в тръна. Цяла нощ птичката пя с гърди прободени от тръна и студената като кристал Луна слезе ниско, за да слуша. Цяла нощ Славейчето пя, а трънът навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко в гърдичките и кръвта ѝ започна да изтича. Първо запя как се ражда любовта в сърцето на момче и на момиче. И на най-горното клонче на Розовия храст започна да разцъфва прекрасна роза, листенце след листенце както следваха песните една след друга. Първите листенца бяха бледи като мъглата над река – бледи като първо утро и сребристи като крилата на зората. Като сянката на роза в огледало от сребро, като сянката на роза отразена във водата, такава беше розата, която разцъфтя на върха на най-горното клонче на розовия храст.
Храстът извика на Славея да се притисне още по-силно в тръна.
– По-силно се натискай малко Славейче – викаше Розовия храст – защото денят ще дойде преди розата да е готова.
И Славея се притисна още по-силно към тръна и все по-силна и по-силна звучеше песента, защото пееше как се ражда страст в душата на мъж и на девица.
И нежна розовина заля листенцата на розата, като руменината по лицето на младоженец, целунал устните на своята булка. Но трънът не беше достигнал до сърцето и сърцевината на розата стоеше бяла, защото само кръв от сърцето може да накара сърцето на розата да поаленее.
И храстът викна на Славея да се притисне още по-силно в тръна.
– Натискай още по-силно Славейче! – викаше храстът – че ще настъпи денят преди да е розата да е готова.

И Славея още по-силно се притисна, тръна докосна птичето сърце и остра болка прониза птичето телце. Горчива, горчива бе болката и все по-широко се разливаше птичата песен, защото вече пееше за Любовта, която надмогва Смъртта, защото Любовта не умира в гроба.

И прекрасната роза стана алена, като пурпурните небеса на Изтока. Алени бяха листенцата и алено като рубин сърцето й. Но гласчето на птичката се снишаваше и снишаваше все повече, тя изпърха за последно с крилца и тъмна пелена се спусна пред очите ѝ. Все по-тихо пееше нежната си песен, докато изведнъж усети как нещо се раздира в гърлото ѝ.

Плиснаха тогава последните ѝ звуци. Бялата Луна ги чу, забрави за зората и остана на небето. Червената роза ги чу, потръпна цялата в екстаз и разтвори листенца в утринния хлад. Ехото ги подхвана и понесе из моравите пещери на планините и изтръгна от сън заспалите овчари. Понесе ги през тръстики в реката и занесе техния завет чак до морето.

– Виж, виж! – развика се храстът. – Розата разцъфна съвсем! – Но птичката не отговори, защото беше паднала в тревата мъртъва с трън, забит в сърцето.

По обяд Студентът отвори прозореца си и погледна навън.
– Какъв късмет! – извика той. – Ето една червена роза! Никога през живота си не съм виждал роза като тази. Толкова е красива, че съм сигурен, че има много дълго име на латински. И после се приведе и я откъсна. Грабна си шапката и хукна към дома на своя Професор с роза в ръка.

Дъщерята на професора беше приседнала до входа, вееше си с парче синя коприна, а малкото ѝ кученце спеше в краката ѝ.
– Каза, че ще танцуваш с мен, ако ти донеса една червена роза – извика Студентът. – Ето най-червената роза на света! Ще я закичиш тази вечер близо до сърцето си и докато танцуваме, тя ще ти разкаже колко много те  обичам.
Но момичето поклати глава.
– Съжалявам, но мисля, че няма да отива на роклята ми – отговори тя. – И освен това племенникът на Шамберлан-а ми изпрати няколко скъпоценни камъчета, а всеки знае че те са много по-скъпи от едно цвете.
– Аз мисля, че си много неблагодарна – тросна се Студента, ядно метна на улицата розата и колелата на една карета я премазаха.
– Неблагодарна! – отговори девойката. – Искам да ти кажа, че си страшно груб, а и в крайна сметка за кого се мислиш?! Само някакъв Студент! Защото предполагам, че нямаш дори обувките с катарамки от сребро като тези на племенника на Chamberlain – при което се изправи и влезе в къщи.
„Колко наивно нещо излезе любовта,“ си мислеше Студента по пътя за дома. „Няма и наполовина полза спрямо Логиката, защото никога нищо не доказва и твърди неща, които всъщност няма да се случат и те кара да вярваш в нещо, което не е истина. От нея няма полза, а в днешно време ползата е всичко, затова ще се върна пак към Философията и ще изучавам Метафизиката.“
И така той се върна в стаята си, извади огромна прашна книга и започна да чете.

КРЕДИТ: Превод от английски език © 2019 prikazki.eu, Илюстрации © 1913 by Frederick A.Stokes company – източник archive.org

Всичкитворби