Скарали се веднъж Луната и Слънцето и в гнева си то се развикало:
– Ти си най-проста Луна. Ако не бях аз да те осветявам, нямаше да има никаква полза от теб.
А Луната отвърнала:
– И ти си най-обикновено Слънце, пък и печеш твърде горещо. Жените ме харесват повече, защото светя нощем и могат могат да предат отвън.
Тези думи така ядосали Слънцето, че грабнало шепа пясък и го метнало право в лицето ѝ.
Та оттогава до ден днешен се виждат тъмни петна по лицето на Луната.
КРЕДИТ: „The Sun and the Moon“, Mabel Cook Cole – „Piillippine folk tales“, 1916 г.; ПРЕВОД: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2023 г.;
