Басни & Истории за животни

Скъпият урок

Препоръчва се за възраст над 5 год.
2мин
чете се за

Баба меца Тодорана, родом някъде в Балкана и пораснала из Шопско, подплашена от ловците, се пресели в Родопско.

В Балкана стана тясно, не живееше се свястно: навред хора млади, стари, навред ловци и дървари и по всичките пътечки шопи с брадви дървосечки.

А в Родопите широки, гори гъсти и високи, всичко мирно си живее, глас човешки се не чува или пушка пък да пукне. Спокойно се съмне, мръкне, нищо страшно не усещаш, нито някъде ще срещнеш следи някакви нечисти от ловци и от туристи.

Тук със своя син Медунчо – неин гален, мил сладунчо – Баба Меца се пресели, да се радва и весели.
– Е – веднъж каза му Меца, – стига, синко, ти да сучеш, на лов трябва да се учиш. Хайде малко да те водя, та да видиш къде бродя – по гори и по поляни, – с какви мъки майка стара лов ти лови, да те храни.

Преди зори, още в тъмно, те излязоха безшумно, спряха малко във гората, пиха вода от реката, прекосиха долче тясно и измъкнаха се лесно на една полянка скрита, цялата с трева покрита.

Сред полянката грижливо, хубаво магаре сиво пасеше си там тревица, хранеше клета душица.
– Медо, сладък ти на мама, ето лов за нази двама – рече Меца възхитена и се впусна разярена, хвана бедното магаре и го с лапите удари.

Изненадано що стана, то подплашено застана. Мечката тогава рече:
– Ще го ядем ние вече, но предобед за охота, да ми бъде той по-сладък, ще ти предам урок кратък как се яха магаре. 3нанието – и то кяр е. Ти хвани го за повода, а пък аз ще да възседна връз гърбината му бедна.

И при думата последна тя магарето възседна. Медо повода обтегна.
– Ще се гине, виждам вече – тук магарето си рече, – поне нека не загина жалка, глупава мърцина.
И захвана то да рита и да бие с копита, да подскача, да се мета и да хвърля то чифтета.

Таз нечакана отбрана сплаши нашата Мецана, изпусна се тя и тупна, по корема зле се лупна. Медо повода изпусна, някакъв ритник го друсна.

На магарето нещастно пред очите стана ясно! Озарено от надежда, взе с ритници да изрежда и да реве колко може:
– Помогни ми, мили Боже!
Сви се Меца там сломена, с глава окървавена, взе да охка, да се кае, с отчаяние да ридае.

А магарето тогава с Баба Меца се прощава, обърна се и ѝ рече:
– Успокой се, няма вече! Спомняй си всякога за мен и за тоя днешен ден – как се язди на магаре. Тоз урок за теб добър е.

КРЕДИТ: Илюстрация на корицата – Пощенска картичка, Норвегия, 1910;

prikazki.eu