Сдружили се вълк и лисица. Вълкът се викал Сивчо, лисицата – Жълтуша.
Тръгнали Сивчо и Жълтуша от дол в дол, от гора в гора – лов да ловят, сладко да се гостят.
Видели кокошка.
– Сивчо, Сивчо – завикала лисицата, – ето кокошка.
– Кокошка ли! По-голямо гледай, Жълтушо, по-голямо гледай, че ще те изтърбуша.
Вървят пак Сивчо и Жълтуша от дол в дол, от гора в гора, лов да ловят, сладко да се гостят.
Видели кон.
– Сивчо, Сивчо, гледай кон! – викнала Жълтуша.
– Ето на, за нас е кон – по прилика и по закон – казал Сивчо и попитал другарката си:
– Виж, кървави ли ми са очите?
– Кървави са, куме Сивчо.
– Е, ще си хапнем месце, кумичко Жълтушко.
Хвърлил се Сивчо, хванал коня – изяли го.
– Е, то било лесно – казала Жълтуша. – Защо пък вълк да ми заповядва. Аз ще си намеря лисица и о нея ще ходя, та аз да заповядвам.
Оставила Жълтуша Сивчо, намерила си другарка, жълта като нея, кръстила я Опашана и тръгнали от дол в дол, от гора в гора – лов да ловят, сладко да си хапнат.
Видели кокошка.
– Жълтушо, Жълтушо! – завикала Опашана. – Гледай кокошка!
– Кокошка ли!… По-голямо, по-голямо нещо гледай, Опашано-кокошано!
Тръгнали пак Жълтуша и Опашана от дол в дол, от гора в гора – лов да ловят, сладко да се гостят.
Видели кон.
– Жълтушо, Жълтушо, гледай кон!
– Виж за нас кон – по прилика и по закон – казала Жълтуша и попитала:
– Погледни кървави ли ми са очите, Опашано?
– Кървави са, кървави, Жълтушо.
– Е, тогава ще си хапнем месце, Опашано.
Хвърлила се Жълтуша и хванала коня за опашката. Той си вдигнал крака, ритнал я силно по муцуната и избягал.
Приближила Опашана, погледнала Жълтуша и рекла:
– Я гледай, я гледай! Одеве бяха ти кървави само очите, сега цялото лице ти е кърваво!
КРЕДИТ: „Сивчо и Жълтуша“, 1909г. – Елин Пелин;
