Басни & Истории за животни

Шумка шумна, сърце трепна

Препоръчва се за възраст над 5 год.
1мин
чете се за

Слънцето полека-полека залезе и над земята настана чудна пролетна нощ. Гората се смълча. Дърветата уморено отпуснаха вейки и заспаха тежък сън. Птичките се прибраха в гнездата си. Само славеят продължаваше да пее своите чудни песни. Зад тъмните хълмове на изток небето побледня. Показа се малко парченце от пълната месечина.

На горската поляна изскочи заек-барабанист, заудря барабанчето и почна да разглася:
– Хей, зайчета, бедни и богати, стари и млади! Излезте на игри в тая чудно хубава нощ. Пълен месец ще ни свети. Тичайте!

Скоро от всички страни на гората наизскочиха зайци, малки и големи, страхливи и юначни, вирнаха ушички, пулнаха очички и почнаха да играят. Едни се премятаха презглава, други се търкаляха из тревата, а някои играеха ръченица под музиката на едно щурче.

Но нещо изведнъж изшумоля в утихналата гора. Всички замръзнаха на местата си.
– Ловец! – изпищя едно мъничко зайче и хукна да бяга.
Като чуха тая страшна дума, всички ужасени се пръснаха из гората, кому къде очи видят.

А в гората не се чу ни гърмеж от пушка, ни стъпки от ловец. Шумът, който подплаши зайците, беше от падането на един лист. Те късно разбраха това.

Когато се върна у дома малкото зайче, което бе надало страшния вик, майка му го хвана за дългите уши и почна да го разпитва:
– Видя ли ловец?
– Не!
– Защо викна?
– Уплаших се!
– От какво се уплаши?
– Шумка шумна, сърце трепна!
– Така ли? Чакай да те науча аз тебе, малки страхливецо, който изплаши всички и ни разтyри веселбата!
Майката улови зайчето, взе една пръчка и хубаво го напердаши.

КРЕДИТ: Илюстрация на корица Beatrix Potter;

prikazki.eu